Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

— А! — учуди се тя. — Точно такива трябва да са били думите ми! Как узнахте?!

Мейсън поклати глава и продължи да пита.

— Какво направихте после?

— В продължение на един час се мъчих да заспя, но като не успях, качих се в колата и потеглих за Лос Анжелос.

— Къде беше колата ви?

— Случи се така, че я бях оставила при един съсед, половин блок по-долу.

— Правихте ли опити да се измъкнете незабелязано?

— Съзнателно не. Наистина имаше един, когото забелязах по-преди да виси пред къщата. Помислих, Питър е решил да постави детектив, което би било глупаво, защото не бих допуснала да оставя следа подир себе си. По-преди също са ми поставяни детективи.

— Опитахте ли да се изплъзнете, значи?

— Е, не излязох със съпровод на духов оркестър.

— През задната врата ли минахте?

— Да.

— И по циментираната пътека?

— Не, по тревистата ивица край нея.

— Така че стъпките ви да не предизвикват шум?

— Да.

— И не бяхте проследена по пътя си до Лос Анжелос?

— Не, но в хола на зданието, където е кантората на моя адвокат, видях човек, който ми заприлича на детектив. Поизплаших се малко. Предупредих адвоката да бъде бдителен и да уреди нещата така, че Мадъкс и Дънкън да не напуснат кантората по-рано от час след мен.

— Още един въпрос. Къде бяхте на тринадесети?

— Денят преди убийството?

— Да.

— В Лос Анжелос.

— И какво вършихте?

— Ходих по покупки и се консултирах с адвокатите си.

— Нещо друго?

Тя помисли малко, а после се засмя.

— Видях Пит на улицата и го проследих за кратко време.

— Защо?

— Не знам, просто любопитство, предполагам. Последвах го до тук и разбрах, че се консултира с вас. Бях освободила адвокатите си от Санта Барбара и когато видях Пит да влиза при вас, разбрах, че всичко ще се започне наново. Това ме накара да потърся съветите на Хийтли.

— Докъде проследихте Кент?

— Докато тръгна за Холивуд. По едно време мислех да го спра и да се договорим. Така ми се иска да бях сторила това!

— Нищо, така е по-добре. Понеже Хийтли и Хийтли са ви представлявали, трябва да ги помолите да ви изготвят и подпишат декларация, че прекратявате делото срещу Питър Кент. Пригответе документа и ще ви връча двадесет и петте хиляди долара.

— Това е наред. Накарах адвокатите си да свършат тази работа още преди два дни и сега документът е у мен.

Как ги убедихте да сторят това?

— Необходимо ли е да се впускаме толкова далеч?

— Искам да имам пълна представа за положението.

— Всичко се уреди много просто — усмихна се тя. — Казах им, че съм направила някои лъжливи твърдения в жалбата си, и ги попитах наемат ли се да продължават делото при тази обстановка. Съобщих им също, че съм споделила някои твърде опасни неща с една много привлекателна жена, която после се оказала детектив. Така противната страна е открила лъжата ми. Естествено те проявиха такава готовност да се отърват от мен, че ме помолиха да не стъпвам повече в кантората им. Платих петстотин долара, за да ми изготвят нужните документи, и по този начин си измиха ръцете напълно.

— Винаги ли събирате така двата края в средата? — засмя се Мейсън.

— Точно така. Привлекателна съм. Никога не съм се омъжвала по любов, поне за типовете, които досега съм имала за съпрузи. Те бяха все избръмчали старци с купища пари… Ако се омъжа отново някога, ще бъде по любов. Омръзна ми да копая злато.

— Намислила сте да се омъжвате?

— Не. Разбира се, не!

— Много добре. Утре сутринта ще получа вашите пари.

Той я съпроводи до вратата. Вече в коридора тя се обърна към него.

— Не ще разкажете на Хийтли и Хийтли за номера, който им изиграх, нали?

— Не е моя работа. Единственото, което искам, е да получа документите надлежно оформени и ще получите своите двадесет и пет хиляди. Също така ще бъдете призована за свидетел на защитата.

— Чудесно.

— И не допускайте грешка да изменяте вашата история, когато застанете на свидетелската скамейка.

— Не се безпокойте. Познавам достатъчно добре мъжете, за да схвана кога не му е времето да подлагам пръст под съскащия трион. Ще играя честно с вас, мистър Мейсън.

Той кимна, усмихна се и затвори вратата.

Дела Стрийт изхвръкна от библиотеката с бележник и молив в ръка.

— Дяволски хитра изнудвачка — възкликна тя. — Да й оскубеш косата. Каква долна мошеница!

— Всеки, който успее да подхлъзне така Хийтли и Хийтли, е длъжен да бъде такъв. Това е пример за рязане на диамант с диамант. Те се надяваха да я оскубят като гъска, но тя ги зашлеви през лицето.