Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

— Противно ми е да гледам как й броите двадесет и пет хиляди.

— Не се тревожи. Твоят приятел Джордж Питчърд ще се облагодетелствува от по-голямата им част, а той се нуждае от пари, за да се издължи на Мирна Дюшен. Можеш да я намериш по телефона и да й напомниш, че точно сега е времето да навести Питчърд в хотела му и го заплаши с арест, ако до утре сутринта не върне ограбеното от нея.

— И с истинско удоволствие ще направя, както ми казахте — отвърна Дела Стрийт, като посягаше към телефона.

Председателствуващият Маркъм, разположен в креслото си зад съдийската маса, хвърли поглед към съда.

— Налице ли са всички съдебни заседатели, джентълмени? Доведен ли е и обвиняемият в съда?

— Налице са — отвърна Мейсън.

— Обвинението е също налице — обяви Хамилтън Бъргър.

— Струва ми се, на свидетелския стол бе мистър Дънкън за по-нататъшен кръстосан разпит — напомни Маркъм. — Елате, мистър Дънкън.

Като се перчеше, Дънкън пристъпи до свидетелската скамейка.

— Мисля, че остава само още един пункт за изясняване — започна Мейсън, когато свидетелят зае мястото си. — Вярвам, мистър Дънкън, заявихте, че сте имал разговор с вашия клиент до около 23:00 и след това сте легнал?

— Да, около 23:00.

— Тогава бил сте в спалнята на мистър Мадъкс приблизително до 23:00?

— Да.

— Отидохте при него непосредствено след приключване на деловите разговори, както свидетелствувахте вчера?

— Да.

— И останахте там през цялото упоменато време?

— Да.

— Сигурен ли сте, че не сте напускал имението?

— Не, аз… — гласът му заглъхна в мълчание.

— Хайде! — подкани го Мейсън.

— Не виждам смисъл на това… — Дънкън бързо се извърна и отправи питащ поглед към прокурора.

Блейн скочи на крака и запротестира.

— Възразявам, ваша почит! Това е некомпетентен и незасягащ делото въпрос. Това всъщност не е кръстосан разпит.

— Възражението се отхвърля! — отсече Маркъм.

— Като помисля добре — отговори Дънкън, — всъщност да, излизах за малко.

— Мистър Мадъкс придружаваше ли ви?

— Да.

— Къде ходихте?

— Бяхме до една аптека няколко блока по-надолу.

— Колко време престояхте там?

— Около десет минути.

— И какво правихте през тези десет минути?

— Протестирам срещу този въпрос като некомпетентен, незасягащ същността и нереален кръстосан разпит — възрази Бъргър. — Директният разпит на свидетеля уточняваше времето и часа, в който си е легнал. Свидетелят фиксира времето чрез засвидетелствуване какво е правил тази вечер. Когато защитникът доказва, че е излязъл, няма никакво значение къде е ходил и какво е вършил. Въпросът засяга само това, колко време е отсъствувал от къщата.

— Мисля, че ще подкрепя възражението — обяви председателят Маркъм.

— Водихте ли телефонен разговор? — запита Мейсън.

— Същото възражение! — протестира Бъргър.

— Същото решение! — оповести Маркъм.

— Не е ли вярно, че точно в 23:00 сте водил междуградски телефонен разговор с мисис Дорис Съли Кент и следователно не е било възможно да бъдете в резиденцията на Питър Кент?

— Същите възражения! — прогърмя Бъргър.

— Ако съветникът измени въпроса така, че свидетелят да бъде запитан дали не е водил телефонен разговор от някое друго място по времето, за което свидетелят твърдеше, че е бил в къщата, ще допусна въпроса — постанови председателят, — но, струва ми се, за да е уместен и по същество кръстосаният разпит, не бива да включва въпроса за името на лицето, с което е воден телефонният разговор.

— Много добре — съгласи се Мейсън, — не проведохте ли точно в 23:00 междуградски телефонен разговор от казаната аптека, мистър Дънкън?

— Беше преди 23:00. Пет минути преди 23:00. В 23:00 бяхме вече обратно в резиденцията.

— Това е всичко — засмя се Мейсън.

Бъргър и Блейн проведоха шепнешком кратък разговор, след което областният прокурор обяви:

— Нямаме към свидетеля други въпроси, ваша почит. Следващият ни свидетел е Една Хамър. Предполагам, че съдът е наясно, че тя е враждебен свидетел, тъй като е племенница на обвиняемия. Може би ще ми се налага да я разпитам чрез водещи въпроси…

— Ще мислим как да минем по този мост, когато стигнем до него — прекъсна го съдията Маркъм. — Мис Хамър, заемете мястото.

Една Хамър пристъпи напред, бе заклета и седна на свидетелския стол. Лицето й беше бледо и измъчено.

— Името ви е Една Хамър — започна Бъргър. — Племенница сте на обвиняемия и живеете с него в къщата му на 3824 Лейквю Терас, Холивуд?