Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

— Не желая да деля с никого.

Мейсън сви рамене.

Дорис Кент хвърли изведнъж цигарата си на пода и скочи.

— Та направете някакво предложение! Не стойте така като гъба на пън. Мен ми предстои да върша много неща.

— Какви? — повдигна вежди Мейсън.

— Това не е ваша работа. Направете някакво предложение.

— За какво?

— За пълно ликвидиране на цялата работа.

— И вие ще изчезнете?

— Ще изчезна с готовност.

— Без да срещате и безпокоите повече Питър Кент?

— Да не го виждам никога може да се осъществи едва след шест месеца.

— Не. Изглежда, моят клиент е променил намеренията си относно новия брак. Вчера ми спомена колко хубава сте била. Откровено, струва ми се, това е възможно да доведе до сдобряване.

— Не искам сдобряване.

Мейсън сви рамене.

— Вижте какво, мистър Мейсън, прочетох в днешните вестници съобщенията за хода на делото.

— Е?

— Е, Мадъкс е бил разпитван относно телефонен разговор.

— Е, и?

— Представете си възможност да докажете, че той е лъгал?

— Това ще бъде много благоприятно.

— Добре, представяте ли си как заставам на свидетелската скамейка и заявявам, че съм била повикана от него по телефона? Колко би ви струвало това нещо?

— Нито цент. Не ще тръгна да купувам подготвени свидетелски показания.

— Представете си, че то е истина?

— А истина ли е?

— Не ще ви отговоря тъкмо сега.

— Все едно, когато ви изправят пред съда, ще отговаряте на въпросите.

— И ще отговарям, по дяволите, така, както на мен е угодно — изсъска тя, като пристъпи до бюрото и удари с юмрук. — Не се заблуждавайте, че ще ме уплашите, мистър Пери Мейсън.

— Не искате да кажете, че ще лъжесвидетелствувате, нали?

— Сигурно ще лъжесвидетелствувам! Повръща ми се вече от мъже. Лъжат жените от всички страни, а ако жената излъже, смятат я за измамница… Дайте ми петдесет хиляди!

Мейсън поклати глава в знак на отказ. Мисис Дорис Кент впи нокти в дланите си.

— Бих посъветвал своя клиент да ви даде двадесет и пет хиляди долара — каза бавно Мейсън, като наблягаше на всяка дума.

— Той ще ги плати, ако вие го посъветвате.

— Ще го посъветвам, ако кажете истината.

— Това пазарлък ли е?

Той кимна утвърдително.

— Да ви вземат дяволите! Мразя ви! Ако Пит не бе зад решетките, бих отишла при него и бих получила като нищо двеста хиляди, а даже и повече.

— Хайде, мразете ме — усмихна се Мейсън.

— Мразя ви, но ако някога затъна в някаква каша, вие ще сте ми адвокат.

— Искате да кажете, че един ден можете да застреляте съпруга си?

Гневът в очите й бавно угасна. Тя доближи креслото и кацна на облегалката му грациозно.

— Не се занасяйте. Изглеждам ли толкова глупава? Никога не ще убия гъската, която ми снася златни яйца.

— Добре, ще ви издействувам двадесет и петте хиляди долара.

— Кога?

— Утре сутринта чекът ще ви бъде връчен, преди да отидете на свидетелския стол, за да не се повдигат въпроси, че възнаграждението ви е зависело от свидетелските ви показания.

— Направете ги тридесет хиляди.

— Двадесет и пет! — Тонът му бе заканителен.

Тя въздъхна.

— А какво ще кажете за разговора си с Мадъкс?

— Искате да знаете цялата история?

— Да.

— Във връзка с мен влезе най-напред Дънкън. Представи ми се като адвокат на Мадъкс. Позвъни ми около 23:00 и изяви желание да се видят с мен. Предложи за място на срещата кантората на моя адвокат. После, в 3:00 сутринта, ми телефонира Мадъкс и аз му обясних, че вече сме се договорили с адвоката му.

— Състоя ли се срещата ви?

— Да.

— Какво ви предложиха?

— Смятаха ме за будала. Искаха да им подпиша договор, че те ще ми помогнат да докажа невменяемостта на Питър, а аз се задължавам след това да прехвърля на Мадъкс всичките права на Питър в Манифактурната компания Мадъкс. Освен това след като поема в ръцете си цялото имущество на мъжа си, да им броя сто хиляди долара.

— Какво им отговорихте?

— Казах им, че трябва да си помисля.

— Казахте ли им колко време ви е необходимо за обмисляне?

— Не.

— Опитаха ли да ви принудят да бързате?

— Разбира се.

— Можете ли да ми кажете кога точно ви телефонира Дънкън?

— Не. Беше някъде около 23:00, между 22:00 и 23:00.

— А точно кога позвъни Мадъкс?

— Беше 3:00 сутринта. Погледнах часовника. Това просто ме подлуди, да ме събудят по това време! Не можах да заспя.

Мейсън взе написан на машина лист и попита:

— В отговор на позвъняването на Мадъкс казахте ли приблизително следното? — и той зачете бавно от листа: — „Ало… да, тук е мисис Кент… Да. Мисис Дорис Съли Кент от Санта Барбара… Моля, повторете името… Мадъкс? Не мога да разбера защо звъните по това време… Защо? Струва ми се, всичко бе уговорено… Вашият адвокат беше уговорил срещата и аз ще бъда там според уговорката… Можете да влезете във връзка с мистър Сам Хийтли от фирмата Хийтли и Хийтли, ако ви е необходима повече информация. Лека нощ!“