Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

— Искам да покажа мотивите на свидетеля, ваша почит.

— Не е така — изкрещя Дънкън, — сега зная, че беше 3:00 сутринта. Няма никаква вероятност да е било 00:15.

— Вашето зрение добро ли е? — попита Мейсън.

— Много добро.

— И бе в същото състояние в утрото на четиринадесети?

— Положително.

— Служите си с очила, нали?

— С очила си служа от тридесет и пет години.

— И обикновено носехте очила през периода, който покрива вашите свидетелски показания?

— Да.

— Сложихте ли си очилата, когато станахте да погледнете през прозореца?

— Не… Да, предполагам, че съм ги сложил. Мисля, че трябва да съм ги сложил.

— Защо ги сложихте?

— За да гледам през тях, разбира се.

Още веднаж залата бе готова да избухне в смях, но нещо в напрегнатия израз на Пери Мейсън го потисна, даже преди пазителят на реда да успее да прикани публиката към тишина.

— С други думи, когато се събудихте поради мародерското шетане около стаята ви в дълбоката мощ, първото нещо бе да поставите очилата си, за да виждате по-добре, така ли?

— Е, та какво нередно има в това?

— Нищо нередно, мистър Дънкън. Питам ви само дали беше така?

— Да, предполагам така.

— С други думи, знаехте, че без очила очите ще ви служат зле?

— Не съм казвал това.

— Не — усмихна се Мейсън, — не го казвате, но действията ви го казват по-ясно от думите. Сложихте очилата си, защото знаехте, че не ще можете да виждате без тях. Не, е ли вярно?

— Знаех, че биха ми помогнали да виждам.

— Знаехте, че не бихте могъл да видите без тях на малко по-голямо разстояние, нали?

— Добре, зрението ми е много по-добро с тях, отколкото без тях.

— И поставил очилата, зрението ви стана значително по-добро?

— О, да.

— Бихте ли казал перфектно?

— Бих казал, че стана нормално.

— Перфектно нормално?

— Ако държите да се изразя така, да.

— Тогава — и Мейсън насочи застрашително показалеца си в Дънкън — защо стана така, че непосредствено след разпита ви в службата на прокурора, където сте говорил за това, което сте видял, вие бяхте изпратен при окулист за нови, по-подходящи очила?

— Никой не го е съветвал — прогърмя Бъргър — да върши нещо подобно. Възмутен съм от подобна инсинуация!

— Защо сторихте това? — Мейсън полита отново Дънкън.

— Не казах, че съм го сторил.

— Вие не казвате — Мейсън удари с юмрук по масата, — но аз го казвам! Отговорете защо?

Дънкън се гърчеше неловко.

— Е, добре, защото исках, това е то.

— А защо искахте?

— Възнамерявах от известно време, но все нямах възможност. Бях страшно зает. Разбирате ли, аз съм много зает адвокат.

— О, тогава сте го отлагал от доста време?

— Да.

— Много сте зает, а?

— Да.

— От колко време сте така много зает?

— От години.

— И отлагахте ли постоянно подменянето на очилата през това време на заетост?

— През повечето време, да.

— Тогава сте отлагал от години, прав ли съм?

— Да… Не, не това исках да кажа…

— Няма значение какво сте искал да кажете. Важно е какви са фактите! Колко време отлагахте да се сдобиете с нови очила?

— Не зная.

— Кога беше последният път, когато сте си преглеждал очите за подходящи очила, колко време преди четиринадесети т.м.?

— Не мога да кажа.

— Да речем, преди пет години?

— Не зная.

— Може би преди десет години?

— Мисля, не.

— А сега изведнъж първото нещо, което сторихте, след като дадохте показанията си пред прокурора относно видяното от вас, бе да се консултирате с очен лекар и да подмените очилата си. Вярно ли е?

— Това не беше първото, което сторих.

— Но бе едно от първите неща, нали?

— Не зная.

— Беше същата вечер, така ли?

— Да, същата.

— И успяхте точно същата вечер да намерите окулист в кабинета му?

— Да.

Усмивката на Пери Мейсън стана демонична.

— Намерихте го там, мистър Дънкън, защото предварително бяхте телефонирал и уговорил да ви чака. Не е ли вярно?

Дънкън се подвоуми за секунда и после каза:

— Не, аз не съм му телефонирал.

Мейсън сбърчи чело за миг, а после триумфално постави въпроса.

— Тогава кой му телефонира?

— Ваша почит — скочи от мястото си Блейн, — този въпрос търпи възражения като некомпетентен, нямащ отношение към делото и неоснователен. Какво значение има кой се е обадил на окулиста?

— Има голямо значение от гледна точка на отговорите, които свидетелят даваше по този въпрос — намеси се Мейсън. — Това е свидетел, който всъщност е юрист. Имам основание да се съмнявам в свидетелските му показания и се старая да ви покажа състоянието на зрението му по времето, за което свидетелствува. Свидетелят прие, че се нуждае от очила; прие също, че очилата, с които си е служил, не са му били пригодни да вижда, и то от години. Имам основание също да ви покажа неговата предубеденост и заинтересованост, както пролича от уклончивите му отговори.