Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

— Преди — произнесе Харис с приглушен тон.

— Говорете по-силно, така че да могат да ви чуят заседателите. Какво казахте?

— Казах, че това бе преди.

— От къде знаете?

— Видях мистър Коултър при бюфета.

— Какво правеше там?

— Отвори чекмеджето. Не зная дали е взел или сложил нещо, после затвори и се отдалечи.

— Колко време, преди да отворите вие чекмеджето, стана това?

— Около пет минути, бих казал.

Бъргър кимна тържествуващ към Пери Мейсън.

— Можете да продължите със своя кръстосан разпит.

Мейсън започна с най-обикновен тон.

— Между другото, вие сте тайно венчан за Една Хамър, свидетелката, която току-що напусна мястото, заемано сега от вас, нали?

Съдебната зала, която от няколко минути бе напрегнато притихнала, изведнъж зашумя леко, когато присъствуващите се наведоха напред, за да доловят отговора. Харис се поколеба за миг и каза.

— Да, женени сме.

— От колко време?

— От десети миналия месец.

— Къде?

— В Юма, Аризона.

— И това бракосъчетание бе запазено в тайна?

— Да, сър.

— След сключване на брака Една Хамър монтира секретна брава върху вратата на своята спалня, нали?

— Да, сър.

— И вие също получихте ключ от тази брава?

Харис показваше явно своето неловко положение. В следващия миг Бъргър бе на крак.

— Възразявам, ваша почит! Това не е кръстосан разпит.

— Оттеглям въпроса си — веднага реагира Мейсън — и запазвам правото си да го поставя по-късно отново, когато покажа юридическото му основание.

Бъргър седна бавно на мястото си, но показваше с държанието си, че е готов всеки миг да скочи пак. Седнал удобно, прехвърлил крак върху крак, Мейсън ясно демонстрираше, че е доволен от развоя на разпита.

— И така, отидохте в Санта Барбара през нощта, когато бе извършено убийството, така ли?

— Да, сър.

— И сторихте това по мой съвет?

— Така беше.

— Кой друг замина с вас?

Мис Уорингтън, секретарката на мистър Кент.

— Някой друг?

— Никой, сър.

— Положителен ли сте в това?

— Да, сър.

— Отидохте, струва ми се, до резиденцията на Дорис Съли Кент?

— Един момент, ваша почит — намеси се Бъргър, — мисля, че този въпрос е съвсем некомпетентен, не по същността и няма нищо общо с кръстосания разпит. Няма значение къде е ходил и какво е правил свидетелят, докато е бил в Санта Барбара.

— Съветникът сам открехна тази вратичка, ваша почит — усмихна се Мейсън. — В стремежа си да докаже пред съда, че аз съм се разпореждал с всичко в къщата и съм изпратил свидетеля в Санта Барбара, той го попита къде е бил по време на извършване престъплението и кой го е изпратил. Следователно и аз имам право да го разпитам много задълбочено и в най-големи подробности с цел да проверя достоверността на показанията му, отнасящи се до тази фаза от разказа му.

Съдията Маркъм понечи да каже нещо, после се въздържа и отсече:

— Възражението се отхвърля!

— Отговорете на въпроса, мистър Харис — подкани го Мейсън. — Отидохте ли до резиденцията на мисис Дорис Съли Кент?

— Да, отидох.

— Какво направихте при пристигането си там?

— Когато пристигнах при къщата, заварих мистър Джексън от кантората, на Пери Мейсън, поставен на наблюдение. Той предложи да остане до 2:00, но понеже знаех, че трябваше да работи на сутринта в съда, казах му да се приберат с мис Уорингтън в хотела и аз поех дежурството. Те заминаха с колата на Джексън, а аз паркирах своята така, че да наблюдавам къщата. Останах там до около 8:00, когато ме замени един частен детектив.

— Бяхте ли пред къщата в 3:00 сутринта?

— Да, сър.

— Какво се случи?

— В 3:00 мисис Кент бе повикана по телефона.

— Чухте ли нейните думи?

— Да.

— Какво каза тя?

— Ваша почит — запротестира Бъргър, — порочността на цялата тази верига от въпроси стана сега явна. Този свидетел е враждебен към мен и приятел на защитата. То пролича ясно от начина, по който той отговори на един от въпросите с голямо значение, когато му го поставих. Сега под маската на кръстосан разпит и чрез прилагане на водещи въпроси защитникът търси да установи нещо, което не би могло да се докаже при директния разпит. Това е неправилно.

— Но, ваша почит — отвърна Мейсън, — самият съветник попита свидетеля къде е бил по време на престъплението и…

— И вие искате — продължи мисълта му съдията — да проверите правилността на това, което свидетелят си спомня специално по този въпрос чрез кръстосан разпит?

— Точно така, ваша почит.