Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

— Тя не знае нищо за намеренията ми — изтъкна Мейсън. — Да не би да умее да чете мисли. Досега не е квалифицирана като експерт по телепатията.

— Но тя заяви, че сте и съобщили какви са намеренията ви.

— О, да — прие с готовност Мейсън, — така й казах.

— Трябва ли да разбирам — намеси се Маркъм, — че искате да кажете за изявленията си пред нея, че са били неверни?

— Да, разбира се, точно така — отвърна Мейсън, като палеше цигара.

— Какви, по дяволите, ни ги разправяте вие?! — кипна Бъргър.

— Та аз бях сигурен — обясни Мейсън, — че тя е сомнамбул. Не виждате ли, Бъргър, тя единствена имаше ключ от чекмеджето и въпреки това ножът бе изчезнал. Разбира се, имаше и някаква малка вероятност Кент да е насилил ключалката или да е имал дубликат от ключа. Докато Кент бе задържан, реших да проведа един опит. Моята теория бе, че самата Една Хамър е сомнамбул; че се безпокоеше за вуйчо си и е легнала с мисълта за кухненския нож, дълбаеща мозъка й. Случаят, когато скри кафената чашка под капака на масата, ме убеди, че е използувала това място и преди като скривалище. Следователно какво по-естествено от това, когато е заспала с тревогата в ума си за ножа, да е решила, че чекмеджето не е сигурно място, да се надигне спяща през нощта и, облечена само по нощница, да отключи чекмеджето, да вземе ножа, да заключи отново и да го скрие под масичката? Чувствувах, че единственият начин да проверя тази своя теория е да повторя още веднъж тези обстоятелства. И така, дадох й другия нож, като й внуших колко е важно той да бъде заключен в чекмеджето и опазен добре. Тогава бе пълнолуние и тя е заспала с тревожната мисъл за съхраняването на този втори нож. Навикът потвърди себе си по най-категоричен начин. Когато дойде ред за защитната ми реч, мистър Бъргър, ще ви покажа, че този нож, означен като веществено доказателство А на защитата, е същият, който й дадох да скрие в чекмеджето и че той след това бе открит на следващата сутрин от един детектив на Пол Дрейк в скривалището под масичката.

— Да не искате да ни убеждавате, че тя е убила Рийз? — изкрещя Бъргър. — Та това е нелепост! Това е абсурд!

Мейсън бе устремил поглед в димящата си цигара.

— Не, не мисля да правя подобни изводи. Моята защита ще се развива съвсем логично в съдебната зала, като показва фактите един по един, а тази дискусия се ограничава само до внушението от ваша страна, мистър Бъргър, че поведението ми трябвало да се разглежда като оскърбление на съда, а също така, предполагам, да бъда държан отговорен и третиран дисциплинарно от юридическата асоциация. Направих тези обяснения, само за да ви изясня, че тогава провеждах опит.

Оглеждайки залата, съдията Маркъм запита:

— Връчихте ли вече необходимата ви призовка, мистър Мейсън?

— Да, сър.

— Струва ми се, мистър Харис бе на свидетелската скамейка?

— Да.

— Приближете се, мистър Харис!

Не последва никакъв отговор.

— Може би е излязъл за малко навън — проточи шия към залата Бъргър.

— Имах още един въпрос по кръстосания разпит към мистър Мадъкс — каза Мейсън. — Можем да не губим време и го повикаме, ако почитаемият съд позволи да открия отново кръстосания разпит.

— Някакви възражения? — обърна се съдията към Бъргър.

— Мога да кажа за пояснение на съветника — вмъкна Мейсън, — че този въпрос стана наложителен поради непредвидени обстоятелства, т.е. че мисис Дорис Съли Кент също ще свидетелствува.

— Не — отговори прокурорът, — нямам възражения.

— Мистър Мадъкс, моля, минете напред! — подкани поддържащият реда в залата.

Още веднаж никакъв отговор и никакво помръдване.

— Има ли друг свидетел, когото желаете да разпитате? — запита Маркъм.

— Моля извиненията на почитаемия съд — отговори Мейсън, — но бих искал да приключа с кръстосания разпит на мистър Харис, преди делото да продължи по-нататък. Единственото изключение, за което бих молил, е да поставя само едничък въпрос на мистър Мадъкс.

— Много добре — каза председателят Маркъм.

Настъпи няколко секунди неловка тишина. Свидетелите бяха изчезнали, потънали сякаш в земята. Миг по-късно съдията се завъртя нервно в креслото си и обяви.

— Съдът ще направи кратко прекъсване, през време на което съдебният пристав да издири и доведе изчезналите свидетели.

Мейсън се извърна към Питър Кент, потупа го по коленете успокоително и му прошепна.

— Отлично, Питър! Само след тридесет минути ще прекрачите прага на съдебната зала като свободен…