Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

Като връхлетя в кантората, Мейсън ловко хвърли шапката си върху мраморния бюст на Блякстоун. Тя удари косо главата му и се плъзна така, че застана весело кривната на една страна.

Дела Стрийт се опитваше да си надене маската на безразличие, но очите и блестяха тържествено.

— Отвъд гол-линията, а, шефе?

— Точно в средата между двете странични греди!

— Кога проблясва в ума ви мисълта, че е той?

— Да пукна, ако зная — отвърна той, като се настаняваше върху ръба на бюрото и се хилеше по момчешки. — Дребни факти бодяха непрекъснато съзнанието ми. Защо, по дяволите, Една Хамър е седнала да изучава сомнамбулизъм? Защо й е притрябвало да слага секретна брава на вратата си? Защо фигурата, която Дънкън беше видял да броди из пациото, се е спряла до масичката за кафе и защо вторият нож, заключен от нея в чекмеджето, изчезна? Защо Мадъкс е телефонирал на Дорис Кент в 3:00 сутринта, когато е знаел много добре, че срещата е била уговорена?

Направих шконто на голяма част от показанията на Дънкън, понеже си знаех, че той е от онези надути, егоистични патоци, които могат съвсем несъзнателно да извършат лъжесвидетелство. Дай му копче и е готов да пришие палто на него. Несъмнено беше обаче, че е видял някого, обикалящ пациото по нощница. Когато заяви, че като станал от леглото, първата му работа е била да сложи очилата си, той лъжеше най-безсрамно. Не бе сторил нищо подобно. Всичко, видяно от него, е било една бяла фигура, бродеща на лунна светлина. Когато предположи от последвалото развитие на събитията, че тази фигура трябва да е била самият Кент, хипнотизира себе си с убеждението, че наистина е видял Кент. Бе достатъчно пристрастен, та да става все по-положителен в тази мисъл, но това не изясняваше мистериозния следполунощен разговор.

Мадъкс бе съвсем хитър, за да избегне сам той да извърши телефонния разговор с Дорис Кент, който проведе Дънкън около 23:00 вечерта. Отговорите му при директния разпит не ми говореха и най-малко, че той е провел втория разговор. Разбира се, имах намерение на кръстосания разпит да запитам Дънкън дали е имало преди това други разговори, защото думите на мисис Кент по телефона, че срещата е била уговорена с адвоката на Мадъкс, говореха че Дънкън вече се е бил свързал с нея. От друга страна, Мадъкс твърдеше най-убедително, че не е телефонирал на Дорис Кент з 3:00 сутринта. Никога не съм и допускал, че той ще лъжесвидетелствува за нещо, което може лесно да се провери и докаже.

Това ме накара да съсредоточа вниманието си върху Харис и в минутата, когато го сторих, осъзнах, че съм на вярна следа. Харис бе този, който обръщаше всички обстоятелства около делото с главата надолу. Той се стремеше да изкара Кент виновен. Когато му стана ясно, че Кент може да осъществи добра защита на базата на сомнамбулизма си, опита се да изтръгне тази основа под краката му, като свидетелствува, че ножът не е бил в чекмеджето, когато Една го е заключила. Остави се също да бъде призован като прокурорски свидетел. Явно той е телефонирал неколкократно на прокурора анонимно. Някой предупреди Хъкъм, че съм се приготвил да вмъкна в случая дубликат на ножа. Когато попитах Една, дали е казвала някому за този нож, тя отрече, но по-късно прие, че трябва да е казала на Харис.

— Наистина ли не сте искал, шефе, с ножовете да объркате следствието?

— Разбира се, не. Всичко, което опитвах да сторя, бе да вбия в главата на Една важността на този нож, заключен в чекмеджето, така че когато легне да спи, тази мисъл да доминира в ума и.

— Допускахте, че тя отново ще стане насън?

— Да.

— И ще вземе ножа?

— Да.

— И какво мислехте, че ще прави с него?

— Ако основанията ми се окажеха верни, щеше да направи същото, което извърши и преди. Щеше да го сложи, разбира се, под капака на масичката за кафе. Там беше нейното малко, лично скривалище…

— То бе известно също и на Харис?

— Разбира се, знаел го е. Живееше с нея тайно като законен съпруг повече от един месец. Притежаваше ключ от къщата и от стаята на Една. Налице бе и друг факт, който ме караше още повече да го подозирам. През тази нощ той наблюдаваше къщата в Санта Барбара. Ако е бил там, както заяви, не можеше да не види след телефонния разговор мисис Кент да напуща резиденцията, да изкарва колата си и да поема за Лос Анжелос. Не е видял всичко това, следователно не е бил там. Ако не е бил там, къде е бил тогава? Бе в състояние да посочи съвсем точно времето на разговора с Дорис Кент. Бе в състояние да цитира думите й. Как бе възможно това, ако не е бил там? Имаше само едно-единствено обяснение — той е бил този, който е провел разговора. Когато обсъдих внимателно тази вероятност, бях напълно убеден в единственото й обяснение. То стоеше открито и минаваше през целия случай като червена нишка, зовяща за внимание, но ние просто не бяхме помислили за него. Харис наблюдаваше къщата в Санта Барбара само привидно. На него му бе необходимо да се върне обратно в Лос Анжелос, да извърши убийството и след това да заеме пак мястото си пред дома на Дорис Кент в Санта Барбара. Завърнал се в Лос Анжелос, той е осъзнал, че ако мисис Кент излезе през това време, за него ще е от голямо значение да знае този факт и е решил да я повика по телефона. Естествено не е можел да ползува собственото си име и му се наложило да избира чуждо. Спрял се е на Мадъкс, понеже доловил, че според съвсем логичното развитие на събитията Мадъкс сигурно ще потърси връзка с мисис Кент, за да я увещава в сътрудничество. Бедата е там, че всичко е било твърде много логично, изключително добре намислено, но той е закъснял, понеже Мадъкс вече се бе свързал с Дорис Кент чрез Дънкън. Посредством този телефонен разговор Харис бе постигнал два много важни за себе си резултата. Първо, беше се убедил, че мисис Кент е у дома си в 3:00 сутринта; второ, бе си взел бележки за всичко, което тя беше казала, така че можеше да повтори разговора и да докаже с това, че е бил в Санта Барбара по време на убийството.