Ърл Гарднър - Племенницата на сомнамбула

— Мисля — продължи Маркъм, — че е правилно съдът да разреши разпита на свидетеля по отношение на това къде е бил, какво е видял и най-общо какво е чул, но не специално какво може да е казвало друго лице в негово присъствие. Боя се, че това би ни отклонило твърде много от същността, ако се отнася до неща, неприемливи или приемливи частично само за защитата.

— Много добре, ваша почит.

За миг настъпи тягостна тишина.

— Процедирайте по-нататък, съветнико — съдията подкани Пери Мейсън.

— Когато се провеждаше този телефонен разговор — продължи Мейсън, — къде бяхте вие?

— Оттатък улицата, срещу къщата на мисис Дорис Съли Кент.

— Познавате ли тази дама по външност?

— Да.

— Лично тя ли отговори на телефона?

— Възразявам — изстреля Хамилтън Бъргър — на същото основание. Съветникът Мейсън не може да доказва своето виждане на случая, като подлага на кръстосан разпит мой свидетел.

— Имам право, ваша почит, ако прокурорът ми е отворил пътя за това при директния разпит.

— Смятам да отхвърля възражението — извести председателят Маркъм. — По този начин може да се провери правилно ли си спомня и верни ли са показанията на свидетеля. Не бих позволил обаче тази проверка да се извършва чрез цитиране на чутия разговор.

— Тя ли отговори на телефонното повикване? — повтори Мейсън.

— Да.

— Видяхте ли я ясно?

— Да.

— Впрочем знаехте ли… — Мейсън внезапно спря по средата на изречението и се замисли. Както се полюляваше на въртящия се стол, очите му се спряха върху препълнената с хора зала. Внезапно той скочи.

— Ваша почит, случайно забелязах, че мисис Дорис Съли Кент е в съдебната зала. Разбрах, че тя поначало е призована като прокурорски свидетел, но като се има предвид, че е предприела законни действия, целещи да предотвратят издаването на решение за развод, възникна въпросът, може ли да свидетелствува тя срещу обвиняемия, докато той още е неин законен съпруг. Преди много кратко време с нея бяха уредени всички спорни въпроси и окончателното решение на съда за прекратяване на брака й с Питър Кент е в сила. Тъй като мисис Кент сега е в залата, искам да я ползувам за свидетел на защитата. Мога ли да замоля почитаемия съд да даде указания на мисис Кент да не напуска залата, докато получа възможност да й връча призовка за явяването й като наш свидетел?

Маркъм замислено сбърчи вежди за кратко време, а после разпореди.

— Мисис Дорис Съли Кент, моля ви, станете.

Млада руса жена се изправи сред редиците и всички глави се извърнаха към нея.

— Не напускайте съдебната зала, докато съветникът намери възможност да ви връчи призовката. С оглед да го улесни веднага в тази задача съдът ще направи десетминутна почивка, през време на която мисис Кент се задължава да остане в залата. Напомня се на съдебните заседатели да не разискват делото с никого, нито да позволяват то да бъде разисквано в тяхно присъствие и да не формират или изразяват никакво мнение за виновност или невинност на обвиняемия, докато делото не им се представи официално в окончателен вид. Съдът се оттегля на десетминутна почивка.

Съдията се отправи към кабинета си. Залата се превърна в бълбукащ котел от гласове. Мейсън отиде до чиновника, който му издаде призовката, и я подаде на поддържащия реда в залата, за да я връчи на мисис Кент.

Непреднамерено Мейсън се отправи по посока на съдийската стая. Тук към него се присъедини Хамилтън Бъргър. Гласът му бе скован от формализъм.

— Мисля, ще бъде добре и за двама ни да посетим заедно съдията Маркъм, мистър Мейсън.

— О, отлично! — съгласи се той.

Влязоха заедно. Седнал зад бюрото си, отрупано с правна литература, съдията вдигна очи от отворения пред него наказателен закон. Изразът му бе на човек, сепнат по средата на припряно ровене за нещо много важно.

— Не исках да правя предложения пред съдебните заседатели, ваша почит — започна Бъргър с хладен и официален глас, — но почувствувах, че поведението на мистър Мейсън се свежда до обида на почитаемия съд.

— Поведението ми?! — учуди се Мейсън.

— Да.

— В какво съм се провинил?

— В предумишлено подставяне на втория нож в чекмеджето с цел да объркате следствените органи при диренето.

— Но аз не съм подставял никакъв нож с подобна цел.

Съдията Маркъм свъси чело, потънал в мисли.

— Страхувам се, съветнико… — започна той, но спря внезапно поради нещо, което видя в изражението на Мейсън.

— Този път няма да се измъкнете, Мейсън — изрече заплашително Бъргър. — Под клетва Една Хамър свидетелствува, че намеренията ви са били тъкмо такива.