Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

Адисън кимна и каза:

— Прочети телеграмата.

Мейсън разгъна телеграмата и прочете:

„Пристигнах в Лас Вегас без проблеми. Очаквам да пристигна в Рино утре вечер. Вдругиден Алтурас. Ще търся телеграми в Уестърн Юниън, но не пращай, ако не е важно. Пътувам бавно. Забавлявам се. Поздрави.“

Мейсън сгъна телеграмата и попита:

— Сега какво те кара да се притесняваш? Друга телеграма ли е пристигнала?

— Не — каза Адисън, — но съпругата му, Лорейн Ферел, видяла колата на Едгар Ферел на улицата днес следобед.

Мейсън повдигна въпросително вежди.

— Тя пазарувала по това време. Опитала се да я проследи, но не могла. Казва, че някаква сладка червенокоса мацка шофирала. Направо е разярена.

— Сигурна ли е за колата?

— Абсолютно сигурна, казва, че не само я е разпознала, но и успяла да види регистрационния номер и видяла, че бил същият.

— Какво е направила?

— Опитала се да хване такси и да проследи колата, но тя завила и се изплъзнала.

Мейсън прехапа устни замислено за момент, след това каза:

— Е, Адисън, ако твоят съдружник иска да има любовно гнездо, не виждам какво можеш да направиш.

Адисън започна да изпуква кокалчетата си.

— Нали? — попита Мейсън.

— Да — каза Адисън след малко.

— Какво?

— Намирам се в дяволско положение, Мейсън, дяволско затруднение!

— Защо?

— Ако Едгар използва онази стара фермерска къща за любовно гнездо искам да го заловя.

— Защо?

— Защото Лорейн ще може да поиска развод. И аз ще мога да откупя акциите на Едгар.

— Е — каза Мейсън, — аз не съм по-голям ясновидец от теб, Адисън.

— Искам да дойдеш с мен там тази вечер. Искам твоя съвет. Ако Едгар е там, ще си открием картите. Искам да бъдеш свидетел. Ще си взема чековата книжка.

— Постоянно говориш за Ферел като за свой съдружник. Аз си мислех, че вашата фирма е акционерно дружество.

— Сега е, за съжаление. Преди беше съдружие. Бащата на Ферел и аз открихме фирмата заедно. Малко преди смъртта на Франк Ферел създадохме акционерно дружество. Всеки от нас взе по четиридесет процента от акциите.

— Какво стана с останалите двадесет процента?

— Дадохме на старите работници възможност да ги купят, само хората, на които се доверихме. С малки изключения те никога не присъстват на срещите, подписват пълномощните съвсем формално. Получават дивиденти от акциите си. Това е всичко, което те искат. Ако напуснат нашата фирма, трябва да ни продадат акциите си. И така, Едгар наследи акциите на баща си и оттогава стана непоносим.

— Младият Ферел не притежава нито едно от добрите качества на баща си?

— Доколкото ми е известно — каза Адисън, — Франс Джайлс Ферел е направил само една грешка в живота си. Тази грешка се нарича Едгар и това момче е грешка отначало докрай. Франк не беше получил образование. Той е трябвало да работи много упорито. Едгар беше едно дете и Франк реши, че Едгар никога няма да работи така, както е работил той. Все една и съща история. Едгар получи кола веднага щом беше достатъчно голям да шофира. Получи образование в колеж и отстъпчивият му баща му внуши, че никога няма да е необходимо да се напряга.

— Защо му позволи да влезе във фирмата?

— Когато Ферел почина акциите останаха за момчето. Той не искаше да ги продаде на каквато и да било цена. Тогава направих най-голямата си грешка. Помислих, че ако влезе в бизнеса и му се наложи да работи, да бъде в канцеларията в работно време и така нататък, скоро ще му омръзне и ще поиска пари за акциите си.

— Не се ли получи така?

— Съвсем не. Първо на първо, той изобщо не идва в канцеларията редовно, а когато дойде, просто си играе с цифрите, бърка се в неща, от които не разбира и кара помощниците да… Какъв смисъл има да го обсъждаме, Мейсън? Кара ме да полудявам! Тази уредба на нещата е крайно незадоволителна.

— Добре. Искаш съпругата на Ферел да поиска развод?

— Заради бизнеса, да.

— Сигурен ли си, че няма друга причина?

— Не ме разбирай погрешно, Мейсън. Аз съм бизнесмен. Що се отнася до Едгар съм студен като риба. Ако Едгар е купил онова място за любовно гнездо, ако си играе с някоя сладурана и Лорейн го хване, тя ще поиска развод. Ще има подялба на собствеността. Схващаш ли?

— Нека да си помисля малко.

— При подялбата Лорейн ще получи част от акциите на Едгар. Аз ще откупя тези акции от нея на висока цена. След това ще държа контролния пакет акции и Едгар ще излезе от бизнеса и ще стои навън. Ще стои настрана и или ще ми продаде акциите си на прилична цена, или ще бъде като всеки друг акционер и ще получава съответните дивиденти, ще посещава събранията на акционерите, ще дава своите предложения като акционер и управителният съвет или ще възприеме тези предложения или ще ги изхвърли през прозореца, което от двете му е удобно да направи.