Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

Беше малко преди края на работното време, когато телефонът на бюрото на Дела Стрийт звънна. Тя вдигна слушалката и каза:

— Един момент, Гърти — обърна се към Мейсън и каза, — отново е Джон Рейсър Адисън.

— По телефона ли? — попита Мейсън.

— В кабинета.

Мейсън се намръщи и каза:

— Добре, Дела. Въведи го.

Дела Стрийт каза:

— Веднага излизам, Гърти — затвори телефона и излезе, за да придружи Адисън в личния кабинет.

— Здравей, Адисън — каза Мейсън. — Очаквам развитие по въпроса, за който се консултира с мен. Обаче нямам какво да обсъдя с теб, положението е…

— Не, не — каза Адисън. — Не е това.

— Седни — покани го Мейсън.

— Не мога да седна — каза Адисън, като се поклащаше безумно напред-назад в канцеларията с къси, нервни крачки. Ръцете му бяха сключени и той започна да изпуква кокалчетата си едно по едно.

Дела Стрийт показа с лека гримаса, че това я изнервя, но Адисън продължаваше да си изпуква кокалчетата и да върви.

— Какво има? — попита Мейсън.

— Продънило се е небето — каза Адисън.

— Пак ли твоята малка девица? — попита Мейсън.

— Моята девица?

— Скитницата-девица.

— О — каза Адисън, като че ли беше напълно забравил за това. — Какво направи по въпроса?

— Всичко е уредено, мисля — му каза Мейсън. — Помни, че ако някой те попита дали познаваш Ерик Хансел, не можеш да си спомниш това име и си абсолютно сигурен, че никога не си правил никакви сделки с него.

— Разбира се, разбира се — каза Адисън нетърпеливо. — За Бога, Мейсън, предадох случая в твои ръце. Очаквам ти да се погрижиш. Вземи толкова, колкото струва, но ме измъкни. Ще стигна до десет хиляди — по дяволите, ще стигна до толкова, до колкото е необходимо. Не ме занимавай с това сега. Имам си достатъчно тревоги!

— Доколкото разбирам — каза Мейсън, — това е нещо ново.

— Нещо ново — каза Адисън като гледаше почти ядосано към Дела Стрийт.

— Всичко е наред — му каза Мейсън, — Дела остава тук. А сега престани да отклоняваш въпроса. Какъв е проблемът?

— Съдружникът ми, Едгар Ферел, нали ти казах за него?

— Точно така, на ваканция на североизток, първо ще се погрижи за някаква сделка, а после ще ходи на риболов.

Адисън каза:

— Мейсън, това, което ще ти кажа е абсолютно поверително.

— Досега не си имал изтичане на информация, нали? — попита Мейсън.

— Това е нещо различно. Истинска бъркотия!

— Казвай.

Адисън каза:

— Ферел е странно същество. Женен е за много привлекателна жена. Не знам какво Лорейн Ферел е видяла в Едгар. Тя е едно чудо, хубава, умна, духовита, с много сексапил.

— Доколкото разбирам — каза Мейсън, — на твоя съдружник Ферел му липсва сексапил.

— Той е едно дърво, пън мекотело. За Бога, той е тъп!

— Продължавай.

— Ще трябва да започна отначало — каза Адисън.

— Тогава започвай — му каза Мейсън. — Достатъчно време изгубихме в заобиколки.

— Преди около три седмици — започна Адисън, — имах възможност да купя малка провинциална собственост. Беше на около двадесет мили извън града. Мястото беше запуснато. Първоначално към него са принадлежали триста акра. След това е било разделено, докато накрая е останало място, голямо едва дванадесет акра и старата фермерска къща.

— Продължавай — каза Мейсън, когато Адисън спря. — И по-добре седни. Ще чувам по-добре.

Адисън се поколеба за момент, след това се заклатушка към стола за клиенти и се друсна във възглавниците.

Столът беше дълбок и удобен, защото Мейсън считаше, че клиент, който е напълно отпуснат физически, ще бъде по-склонен да разкаже цялата си история, отколкото ако е седнал в твърд, неудобен стол.

— Продължавай — каза Мейсън нетърпеливо.

— Е, огледах мястото. Ферел беше с мен. Беше хубава собственост, ако имаш какво да я правиш. Аз нямах какво да я правя. Не си я представях като добра сделка, защото къщата беше твърде голяма, за да бъде оставена без надзор, а аз не исках да наемам пазач. Беше просто една западнала старомодна, двуетажна фермерска къща. Имаше много пространство в нея и около нея. Имаше хамбар и гараж и беше идеално разположена, що се отнася до уединеност, с малко, виещо се поточе с много храсталаци, много дъбове и равна земя зад фермата, много вода за всички обикновени нужди и тази западнала, старомодна дървена къща, можеше да бъде възстановена сравнително евтино.

— Купи ли я? — попита Мейсън.

— Отказах се — каза Адисън.

— Какво стана след това? — попита Мейсън.

— След два дни Ферел тайно е купил собствеността.