Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— Не харесваш своя съдружник?

— Не само че не го харесвам, ненавиждам го!

— Но не мислиш така за съпругата на съдружника си?

— Лорейн си я бива — каза Адисън. — Тя е изключително привлекателна. Не забравяй това, Мейсън. Мога да върша работа с нея. Ще бъде добре, разбира се, ако тя можеше да получи половината от акциите на Едгар. Но това наистина няма значение, стига да получи достатъчно, за да мога аз да взема контролния пакет от акции. Това е всичко, което желая. И ако Едгар си е направил любовно гнездо, той ще разбере, че аз държа юздите. Ще му кажа, че не можем да позволим фирмата да се намесва в скандал и ще изкарам чековата си книжка. Ако и ти си там да ме подкрепяш, няма да бъде трудно.

— Кога ще отидем? — попита Мейсън.

— Тази вечер, след вечеря.

Мейсън погледна часовника.

— Добре. Не се връщай в канцеларията си. Недей да стоиш там, където който и да било може да се свърже с теб. Чакай ме в „Елена“ в седем часа. Дотогава стой далеч от канцеларията си и полицията.

— Полицията?

— Точно така.

— Защо пък полицията?

Мейсън каза:

— Изиграх твоя изнудвач. Както се развиват нещата, сега може да съм избързал. Прави това, което казвам и не задавай въпроси.

— Полицията — Мейсън, това никак не ми харесва!

— На никого не му харесва — каза Мейсън като стана от стола си и отиде до шкафа с шапките.

Адисън каза:

— Намали скоростта. Намира се след следващия водосток. Има един път, който завива наляво… Намали скоростта. Завоят е остър… Ето го, тук. Завий наляво по онзи черен път.

Мейсън завъртя волана на автомобила, натисна спирачката и спря колата по един стръмен наклон.

— Някъде тук ли качи Вероника? — попита той.

— Тя беше в началото на черния път, до водостока, който току-що преминахме.

— Добре. Просто исках да изясня това.

Черният път се устремяваше надолу до коритото на пресъхналия извор, който беше пресечен от водостока надолу по магистралата, прекосяваше извора с помощта на един малък дървен мост и излизаше на открито на една равнина.

Адисън, който се взираше през предното стъкло, каза:

— Няма светлини в къщата… не мисля, че е там… Мисля, че Лорейн се е объркала. Той не би изпуснал отпуската си.

Мейсън каза:

— След като сме тук, можем поне да почукаме по вратите, за да сме сигурни, че няма никой в къщи.

— Какво ще кажа, ако е там?

— Нищо. Аз ще говоря.

Мейсън се измъкна иззад волана и отиде до входната врата. Адисън остана замислен за момент в колата, след това се присъедини към Мейсън.

Адвокатът, който се разхождаше по верандата, каза:

— В джанката на колата има фенерче. Трябва да го взема.

— Тук има хлопач — каза Адисън.

— Ти почукай — му каза Мейсън, — аз ще взема фенерчето.

Адвокатът се върна до колата, отвори джанката, извади фенерчето и се върна до входната врата.

— Някакъв резултат? — попита той.

— Едва не съборих вратата. Няма никой вкъщи.

— Е — каза Мейсън, — явно не е тук. Хайде да по-огледаме наоколо.

Те тръгнаха около къщата. Светлината на фенерчето на Мейсън се плъзгаше нагоре-надолу по стените на къщата и през прозорците. На долния етаж всички щори бяха спуснати, а прозорците плътно затворени. Но на горния етаж имаше един прозорец без щора. Фенерчето на Мейсън освети тавана на стаята. Тогава, изведнъж, адвокатът спря и насочи фенерчето без да мърда.

— Какво има? — попита Адисън.

— Виждаш ли — попита Мейсън — това, което аз виждам?

Адисън се отдръпна леко назад и проследи тънката струйка светлина от фенерчето.

— Стъклото е счупено — каза той.

— Чиста, кръгла дупка — каза Мейсън, — с няколко пукнатини, излизащи от нея.

— Дявол да го вземе! — възкликна Адисън. Мейсън мръдна леко фенерчето. Светлината, отразена от пукнатините в прозореца, проблесна.

Адисън каза:

— Предполагаш ли…

— Не знам — каза Мейсън мрачно.

— Но това е… — Адисън сякаш не желаеше да изрази мислите си с думи.

— Дупка от куршум — довърши вместо него Мейсън.

— Трябва да влезем и да огледаме.

Мейсън върна светлината на фенерчето обратно на земята. Те проследиха една пътека до гърба на къщата. Мейсън почука по задната врата и опита бравата. Вратата беше заключена. Той обиколи къщата като изпробваше прозорците. Всичките бяха затворени.

— Това не ми харесва — каза Адисън. — Мястото е твърде отдалечено. Чувствам се като крадец. Ами ако някой ни хване тук?

Мейсън каза:

— Искам да разбера какво има в тази къща преди да предприемем следващата си стъпка. Прозорците изглежда са заключени. Има ключ на задната врата. Каква е ключалката на предната врата? С пружинка ли е?