Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— Без да ти каже?

— Без да ми каже нито дума. Разбрах за това едва миналия вторник и то случайно.

— Разбира се — каза Мейсън, — тъй като ти не си искал мястото, всичко е наред. Но, ако си се дърпал, за да смъкнеш цената с намерение да направиш контраоферта, поведението на Ферел е било малко необичайно за един съдружник. Той не е обсъдил нещата с теб — не е питал дали ще имаш нещо против, ако той направи оферта?

— Ферел никога не би го направил! — каза Адисън. — Тази сделка показва що за гъсок е.

— За какво му е това място? — попита Мейсън.

— Ето на това — каза Адисън, — и аз не мога да си отговоря.

— Ти как мислиш? — попита Мейсън.

— Ти как мислиш?

Мейсън каза:

— Това, което аз мисля, не се връзва с твоето описание на Лорейн Ферел и характера на Едгар Ферел.

— Добре — каза Адисън, — аз ще ти кажа, каквото знам. Вероятно има много неща, които знам.

— Разбирам — каза Мейсън, — не си дошъл да се консултираш с мен за провинциалната собственост на съдружника си.

— Исках да ти обясня как стана така, че отидох там.

— Кога?

— Онази нощ, когато взех Вероника от пътя — вторник.

— Аха — каза Мейсън.

— Защо казваш „аха“ с такъв тон? — попита Адисън възмутено.

— Проклет да съм, ако знам — му каза Мейсън. — Продължавай с разказа си.

— Няма причина да ми говориш така — стресна се Адисън. — Събираш две и две и получаваш дванадесет. Слагаш каруцата пред коня…

— Просто ми дай фактите — каза Мейсън, — и след като получа цялата картинка, ще се опитам да я сложа в рамка.

— Добре — каза Адисън, — ето как стоят нещата, Мейсън. Отидох да погледна собствеността, струва ми се преди около три седмици. Както ти казах, не я исках. Не виждах причина, за да я купя. Във вторник следобед търговецът на недвижими имоти ми се обади, за да ме попита дали не искам да погледна нещо друго. Поговорихме по телефона и той ме попита дали моят съдружник харесва собствеността, която е купил. Аз не знаех за какво ставаше дума. Той обясни и се оказа, че Ферел е купил тази собственост.

Мейсън кимна.

— И още нещо — продължи Адисън, — търговецът на недвижими имоти каза, че Ферел ужасно бързал да приключи сделката и да получи право на притежание на собствеността.

— Не виждам нищо особено необикновено в това — каза Мейсън.

— Почакай малко. Помни, че този разговор се проведе във вторник. Търговецът след това ми каза, че Ферел му е казал, че трябва да получи право на притежание на собствеността до вторник, защото щял да прекара две-три седмици там от вторник следобед.

Мейсън се намръщи.

— И така — каза Адисън, — аз започнах да премислям цялата работа. Започнах да се чудя дали Ферел се опитваше да прекара мен или съпругата си и реших да отида там вторник вечерта и да разбера.

— И какво направи?

— Качих се в колата и отидох.

— Какво откри?

— Нищо, никакъв знак, че има някой там, въпреки че едно нещо ми се стори доста странно.

— Какво беше то?

— Че някой е бил там — спомняш ли си, че тогава валя — почакай малко, мисля, че беше понеделник вечерта и на едно място, близо до къщата, където земята беше достатъчно мека, се виждаха следи от автомобилни гуми. Виждаше се, че един или два автомобила са били там наскоро.

— Нещо друго?

— Не, тази работа ме притесни, това е всичко. Най-накрая стигнах до заключението, че Ферел е купил мястото като инвестиция, хванал е някой на въдицата, с когото си е мислел, че може да сключи сделка, завел е този човек, там, показал му е собствеността, човекът я е харесал и Ферел се съгласил да му предаде правото на собственост.

— Това ми изглежда като логично заключение — каза Мейсън.

— По онова време действително беше. Това беше обяснението, което ми хрумна и аз се задоволих с него. Почувствах, че Ферел е заминал на почивка вторник следобед. Затова е искал да приключи сделката във вторник, включително и със своя клиент. Така че той е напуснал магазина малко преди обед във вторник и е завел клиента си, за да му покаже мястото във вторник следобед, взел е чека му, дал му е фактура и е заминал на почивка.

— А защо не? — попита Мейсън.

Адисън извади една телеграма от джоба си.

— Ето — каза той и една телеграма, която е била изпратена сряда вечер и действително потвърждава това предположение.

Адисън подаде телеграмата на Мейсън. Мейсън взе телеграмата, но за момента не я прочете. Вместо това каза:

— Къде води всичко това, Адисън? Явно си получил друга информация, която те кара да мислиш, че това обяснение е вярно.