Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

Тя помисли за момент.

— Искате да кажете, че в случай, че нещо стане, не искате аз да…

— Искам да кажа, че трябва да направиш точно това, което съм казал и да знаеш само това и нищо друго.

Тя каза:

— Това не е ли опасно, шефе?

— За кого?

— За двама ни.

— Не и за теб — каза Мейсън. — Ти си ми секретарка. Слез и напиши чека за Ерик Хансел за две хиляди долара. Между другото, Дела, когато господин Хансел дойде при мен следобед, можеш да излезеш от кабинета. Разговорът ми с господин Хансел ще бъде поверителен.

Тя го погледа известно време, след това взе чека и без да продума, излезе от канцеларията. Когато излезе, Мейсън вдигна телефона и каза на Гърти от централата:

— Свържи ме с детективска агенция „Дрейк“, Гърти. Искам да говоря с Пол Дрейк.

Когато се свърза с Пол Дрейк, Мейсън каза:

— Обади се във всички банки в града, Пол. Кажи им кой си. Предай им следното сведение: сравнително умен, представителен млад мъж представя чекове, написани на негово име за съществени суми. Тези чекове, очевидно, са написани от хора със значителна знаменитост и големи сметки. Мъжът ще се представи като получател на сумите. Чековете са фалшифицирани. Подписите обикновено са копирани с молив от оригиналните подписи, след това потвърдени с индийско мастило. Можеш да обърнеш внимание на банките, че е използвано индийско мастило, защото то покрива молива успешно. Затова трябва да внимават, когато получават чекове, подписани с индийско мастило и да разследват внимателно за възможни фалшификации.

— Благодаря — каза Дрейк. — Това е доста горещо сведение. Умирам от желание да върша подобни услуги на банките. Те ги помнят.

— Добре — каза Мейсън, — действай — и затвори телефона.

Мейсън вдигна телефонния номер, който Ерик Хансел беше оставил на Джон Рейсър Адисън. Беше Уестмор 6–9832.

Той вдигна телефона и каза на Гърти:

— Свържи ме с Уестмор шест девет осем три две, Гърти. Искам да говоря с господин Хансел на този номер.

Мейсън, облечен с палто, шапка и ръкавици, спря във външната канцелария и се наведе над Гърти до централата.

— Отивам до кабинета на Пол Дрейк — каза той. — Очаквам Ерик Хансел да дойде след няколко минути. Когато пристигне, се обади на Дела. Тя ще го въведе в личната ми канцелария. След като влезе в личната ми канцелария, ми се обади в кабинета на Дрейк. Разбра ли?

— Разбрах — каза тя.

— Добре — отвърна Мейсън, — бъди добро момиче.

— Колко добро? — попита тя усмихнато.

— Колкото можеш — й каза Мейсън и тръгна към вратата.

Тя се наежи и каза:

— Сега се връщаме оттам, откъдето започнахме.

Мейсън излезе от канцеларията, тръгна надолу по коридора към кабинета на детективска канцелария „Дрейк“, отвори вратата, влезе и каза на момичето на централата:

— Къде е Пол?

— В кабинета си.

— Сам?

— Да.

— Съобщи му, че влизам — каза Мейсън и след като вдигна резето на вратата в дъното на стаята, мина покрай канцеларии, които приличаха на същински развъдник за зайци и почука на врата с надпис „Управител — личен кабинет“.

— Влез, Пери — извика Дрейк. Мейсън влезе в канцеларията.

Пол Дрейк вдигна погледа си от някакви доклади, които изучаваше. На височина беше почти колкото Мейсън, но ставите му бяха така отпуснати, което правеше движенията му непохватни и недодялани.

— Какво замисляш? — попита той. Мейсън каза:

— Искам да впримча един мошеник.

— Имаш ли нужда от помощта ми?

Мейсън каза:

— Трябва да се скрия за около десет минути, Пол. Върши си работата.

— Не, няма значение. Ще говоря с теб. Все пак, ти си клиент.

— Бях — каза Мейсън с усмивка.

— Има ли нещо за мен в този случай?

— Вероятно, преди още да се е случило.

— За какво става дума?

— Изнудване.

— Не можеш ли…

Мейсън го прекъсна с поклащане на главата си:

— Не може да се действа по обичайния начин, Пол. Първо, няма време и второ, клиентът няма да се съгласи. Но мисля, че ще назрее нещо, което ти ще можеш да използваш. Как върви работата?

— Доста добре.

— Имаш ли необходимите хора?

— Сега вече да. Известно време имаше недостиг от добри мъже, но сега имам чудесен персонал.

— Обади ли се на банките?

— Разбира се. Откъде получи информацията, Пери?

— О, просто нещо, което проучих.

— Никоя от банките тук не беше го чула. Човекът трябва да е дошъл някъде отвън.

— Точно така.

— Този път разиграваш нещата доста отблизо, нали?

Мейсън се усмихна. Телефонът звънна. Дрейк вдигна слушалката: