Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— Не го прави — каза Адисън. — Простите факти в случая са абсолютно самоубийствени, Мейсън. Не мога да позволя на тези момчета да изкарат това на бял свят. Ще трябва да платим.

Мейсън забарабани с пръсти по ръба на бюрото.

— Всичко ли ми каза?

— Да.

— Целувахте ли се с това момиче?

— За Бога, господин Мейсън!

— Целувахте ли се?

— Не.

— Виж какво — каза Мейсън, — говориш с адвоката си. Докосвал ли си я изобщо — целувка за довиждане или нещо от този род?

— Ами — каза Адисън, — нямаше такова целуване, каквото ти имаш пред вид и което случайно намирам за твърде обидно. Тя ме целуна за довиждане, но това беше само една благодарствена целувка, прост, детски жест на неопорочена, неопитна млада жена.

— Знам — каза Мейсън, — и след това тя съумява да влезе в затвора за скитничество.

— Не говори така — каза Адисън. — По дяволите, Мейсън, осъзнаваш ли какво намекваш с тези думи?

— Разбира се.

— Искаш да кажеш, че тази млада жена е искала да влезе в затвора?

Мейсън каза:

— Адисън, като твой адвокат, позволи ми да ти кажа фактите на живота. Ти виждаш млада жена на стоп, момиче, което казва, че е на осемнадесет. Момичето отива в хотел. Ти й намираш стая в този хотел. Тя отива в затвора за скитничество. Ти ми се обаждаш да я изкарам. Аз го правя. Майка й се появява. Майка й казва, че тя е само на осемнадесет. Тя…

— Майка й? — прекъсна го Адисън. — Това е невъзможно. Майка й е на две хиляди мили оттук.

— Майка й беше в тази канцелария само преди няколко минути — каза Мейсън.

— Какво искаше?

— Искаше да ми благодари за това, което бях направил за Вероника и искаше да плати таксите ми. Така че аз й взех сто и петдесет долара, тя остави чек, аз й дадох фактура, в която пишеше, че когато чекът бъде изплатен, ще покрие моите услуги. Сега ти можеш да ми платиш с личен чек, а когато се върнеш в канцеларията си, можеш да скъсаш сметката, която ти изпратих за петстотин долара. След това ако някой някога каже нещо за моята сметка, аз просто ще кажа, че майката ми е платила сто и петдесет долара и ще покажа фактурата за доказателство. Когато чекът бъде изплатен, аз ще ти дам сто и петдесет долара в брой. По този начин никой никога няма да може да докаже, че си ми платил дори и пени За случая на Вероника.

— Е, това променя нещата… Но все пак не ме освобождава, Мейсън. Ще платя. Ще трябва да платя. Този мой проклет съдружник — а има си и дребни акционери — и срещата е само след две седмици… Не, Мейсън, трябва да платя. Колкото се може по-малко, но все пак трябва. Трябва всичко да се запази от печата.

Мейсън каза изморено:

— Предполагам, че няма смисъл да се спори с теб. Забрави. Просто остави всичко на мен.

— Но виж какво, Мейсън, аз искам да платя. Не мога да позволя да се споменава името ми и…

— Какво става, когато се плати на изнудвач? — попита Мейсън.

— Откъде да знам? Никога не съм го правил.

— Това ми е ясно.

— Какво искаш да кажеш?

— Изнудвачът взема парите, харчи ги и се връща за още. Голямата грешка, която можеш да допуснеш с един изнудвач, е да му платиш първия път. Веднъж направиш ли го, той те е уловил. Рано или късно, трябва да направиш нещо, за да се предпазиш. Когато го сториш и когато наяве излезе доказателство, че си плащал на изнудвача, за да го накараш да мълчи, можеш да протестираш, че си невинен, докато цъфнат налъмите. Няма да ти помогне. Времето да спреш един изнудвач е, когато те притисне за пръв път.

— Мейсън, казвам ти, не мога да го направя! Аз…

Мейсън каза:

— Добре. Остави всичко в мои ръце. Аз ще се погрижа.

— Но аз искам да платя.

— Не — каза Мейсън, — не искаш да платиш. Това, което ти искаш, е името ти да не се появи в клюкарска-та статия във връзка с осемнадесетгодишна малолетна престъпница. Това е, което в действителност искаш.

— Малолетна престъпница, друг път! — каза Адисън.

— Забрави го — каза му Мейсън. — Няма да спорим. В коя банка извършваш разплащания?

— Във Втора Национална банка на фермерите и механиците.

— Добре — каза Мейсън, — дължиш ми такса от петстотин долара за това, че се погрижих за онзи случай със скитничеството. Изпратил съм ти квитанцията.

— Е — каза Адисън раздразнено, — прибави го към сметката си във връзка с това. То ще бъде като капка в океана в сравнение с таксата, която ще ме накараш да платя за това нещо.

Мейсън каза:

— Искам да ми дадеш чек сега. Скъсай квитанцията, когато се върнеш в кабинета си.

Адисън се изчерви.