Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— По дяволите — каза Мейсън ядосано, — помисли си. Не искам онази квитанция и чекът да минат през моето счетоводство. Дела, дай ми кочана с празни квитанции на Втора Национална Банка на фермерите и механиците.

Дела Стрийт отвори един шкаф в голямата маса, където държеше чековете на всички банки и подаде на Мейсън продълговатия жълт кочан.

Мейсън го подаде на Адисън.

— Напиши един чек — каза той — за петстотин долара.

Адисън написа чека.

— Така — каза Мейсън. — Сега можем да забравим за случая със скитничеството. Ще се справя с другата работа и ще ти изпратя сметката. Няма причина тя да не си мине по редовните канали. Не говори с Хансел. Който и да те пита дали познаваш Хансел, казвай, че не можеш да си спомниш това име. В случай, че Хансел отново се обади, кажи, че си зает. Не му позволявай да разговаря с теб по телефона.

— Не мога да си позволя такова поведение, Мейсън. В края на краищата този човек знае твърде много за мен. Аз…

— Кажи му, че си зает — повтори Мейсън. — Аз ще се погрижа за всичко. Сега се върни в магазина, скъсай моята сметка за услугите във връзка със случая със скитничеството, когато я получиш и след това я забрави.

Адисън въздъхна облекчено:

— Сега схващам, Мейсън. По дяволите, умен си! Плати им колкото е необходимо, но не и над десет хиляди долара без да се консултираш с мен — по дяволите, не плащай повече, отколкото е необходимо! Но му плати колкото поиска. Предполагам, че съм притиснат и то здраво. В края на краищата човек в моето положение трябва да прави компромиси.

Мейсън каза:

— Ако му платиш десетте хиляди долара сега, след тридесет дни ще платиш десет хиляди долара на някой друг и те ще продължават да те смучат до смърт до края на живота ти. Не бива да плащате на изнудвач. Трябва да знаеш това, Адисън.

— По дяволите, Мейсън, трябва да му платиш.

— Остави Хансел на мен.

— Ще му платиш ли?

— Ще видим. Ако го направя, ще го направя така, че да не трябва никога повече да му плащаме.

Адисън стана от големия стол.

— Добре, затова си ми адвокат. Бива си те. Ще ме ошушкаш, дявол да те вземе, но се заемай. Довиждане.

Мейсън се обърна към Дела Стрийт веднага, щом Адисън излезе от кантората:

— Дела, моля те, сложи си ръкавиците.

— Ръкавиците ли?

— Точно така.

Дела отвори едно чекмедже, извади чифт леки кожени ръкавици и ги сложи. Мейсън отиде до гардероба, извади чифт ръкавици от джоба на палтото си, сложи ги и каза:

— Сега ми дай чековете на Втора Национална Банка на фермерите и механиците.

Дела Стрийт му подаде кочана с чековете. Мейсън го разтвори, за да може да извади чек от средата.

— Този няма да има никакви отпечатъци — каза той. Дела гледаше с недоумение, докато Мейсън отиде до прозореца, постави чека за петстотин долара, който Джон Рейсър Адисън му беше дал, на стъклото, след това постави другия чек върху него и с остър молив внимателно прекопира подписа.

Той се върна на бюрото си, издърпа едно чекмедже, извади бутилка индийско мастило и с желязна писалка внимателно повтори подписа.

— Как изглежда, Дела?

Тя го огледа внимателно и поклати глава:

— Не е много добро.

— Какво му има?

Тя каза:

— Линиите са малко изкривени. Подписът на Адисън е бърз и направен със замах. Когато го копирахте, го направихте бавно и изглежда схванат, вдървен, и тук, и там има малки закривявания, които са очевидни — по дяволите, шефе, не искам да бъда критична, но фалшификацията не е добра, ако това е, което сте възнамерявал да направите.

Мейсън се усмихна и каза:

— Чудесно. Също така ще забележиш, Дела, че ако се вгледаш внимателно, на второто „д“ съм направил ченгела малко по-голям и дори без лупа можеш да видиш молива от вътрешната страна на мастилената линия.

— Точно така — каза Дела Стрийт.

— Добре — каза Мейсън като й подаде чека, — внимавай да не го пипнеш без ръкавици. Слез до един от магазините за пишещи машини, помоли да изпробваш един от новите модели, забави се докато продавачът отиде да обслужи някого другиго, след това вкарай този чек в машината, напечатай на името на Ерик Хансел сумата от две хиляди долара, след това го донеси тук. Внимавай да няма отпечатъци.

Очите на Дела Стрийт се разшириха, когато тя погледна лицето на Мейсън, което изведнъж беше станало твърдо като гранит.

— Искате да кажете…?

— Искам да кажа — каза Мейсън, — че трябва да направиш точно това, което ти казах без да знаеш каквото и да било за причините.