Джон Кларксън - Хавайска жега

Девлин остави оптическия мерник, застана на коляно и бързо допря мозберга до рамото си. Стрелецът от къщата се бе приближил до прозореца, за да се опита да види откъде идват смъртоносните куршуми и Девлин стреля три пъти в прозореца. Изстрелите блъснаха ефрейтор А в отсрещната стена на стаята и той падна сред дъжд от стъкла и трески.

Ефрейтор В мигновено се скри зад тялото на мъртвия си партньор, махна приспособлението за изстрелване на гранати и стреля три пъти по посока на Тули. По-малкият калибър куршуми от М16 не бяха толкова разрушителни, колкото от автомат „Барет“, но самоанецът нямаше укритието като на Девлин и съществуваше вероятност да го уцелят. Девлин се изправи, за да се прицели по-добре във войника, но това беше почти невъзможно. Той изпрати три куршума над главата на ефрейтор В с надеждата, че ще даде възможност на Тули да се скрие.

Ала самоанецът не отстъпи. Възползва се от изстрелите на Девлин, за да се приближи и да стреля във войника. В същия миг от къщата излезе Сам Кий, предвождащ група мъже — всички въоръжени с автоматични оръжия. Девлин забеляза един слаб човек, облечен в камуфлажни дрехи, който бързо се придвижи до най-близката барака. Държеше карабина М16.

Девлин изкрещя на Тули, но самоанецът се беше съсредоточил да убие последния от войниците на Макуилямс и не чуваше нищо от трясъка на своя картечен пистолет „Хеклер и Кох“.

Девлин смени ъгъла и изстреля последните три куршума от пълнителя си в хората на Кий. Беше твърде далеч, за да убие някого, но потокът от куршуми ги спря и привлече вниманието на Тули.

— Хайде — извика Девлин и му махна с ръка да се оттегли.

Самоанецът държеше оръжието си като пистолет, стреляше в двора на ранчото и вървеше заднишком към Девлин.

Макуилямс бе вдигнал и останалите от хората, които спяха в бараките. Те изтичаха навън, за да се включат в престрелката. Капитанът ги бе заплашил, че ще ги убие, ако не го направят.

Приведен, Девлин хукна към тропическата гора зад ранчото, зареждайки мозберга. Тули го пресрещна. Гъстата растителност, дъждът и мъглата ги скриха, но хората на Кий стреляха напосоки и разпръскваха на трески дърветата около тях. Главорезите засега бяха далече. Девлин искаше да увеличи разстоянието колкото е възможно повече. Но ефрейтора беше много по-напред от шайката и вече тичаше нагоре по хълма след Девлин и Тули. Той беше много по-бърз и в по-добра форма от хората на Кий и изгаряше от нетърпение да застреля онзи, който бе убил партньорите му.

Макуилямс изкрещя на главорезите на Кий да престанат да стрелят, за да не убият ефрейтор В, който бягаше пред тях. Те спряха, а Кий скочи и се затича към хълма. Макуилямс блъскаше и риташе мъжете, за да вървят напред. Мирисът на кордит и на кръв караше сърцето му да бие учестено. Лицето му бе изкривено в злобна усмивка. За него ситуацията беше чудесна. Кий вървеше начело на групата. Хората му го следваха. Врагът беше отпред, а Макуилямс — най-отзад. Можеше да ги застреля в гръб. Знаеше, че онези, които преследват, са достатъчно опитни, за да очистят поне неколцина от хората на Кий. Това беше дар от боговете.

Девлин и Тули тичаха рамо до рамо. Самоанецът се движеше с присъщата си плавност и грациозност. Девлин най-сетне бе успял да се научи да се придвижва бързо сред гъстата растителност и по неравния терен, без да се препъва. Изведнъж Тули изохка и тежко тупна на земята. Бронираната жилетка все пак го бе предпазила. Силата на удара го бе повалила. Сякаш го бяха блъснали. Девлин спря и изчака Тули да се съвземе.

Самоанецът се опита да стане, но Девлин го блъсна. Някой се бе приближил до тях. Сигурно беше оцелелият ефрейтор. Тули се изправи на колене. Лицето му беше изкривено от болка. Още два куршума разкъсаха листата над него.

Самоанецът изръмжа от отчаяние, грабна картечния пистолет „Хеклер и Кох“, обърна се и откри огън, изпразвайки половината пълнител по посока на изстрелите.

Девлин го хвана за ръката и отново го бутна да се наведе. Земята пред тях се обсипа от куршуми.

— Тръгвай! — трескаво прошепна Девлин. — Да се махаме оттук.

Тули стана и без да пророни дума, хукна. Зад гърба му се изсипа още един порой от куршуми. Войникът стреляше в посоката на шума. Девлин се придвижи наляво и приклекна зад едно евкалиптово дърво. Напомпа мозберга и се опита да види пламъка от дулото на М16. Дъждът се усили. В гората проникваше съвсем малко светлина и видимостта беше не повече от десет-петнайсет метра. Оцелелият войник беше най-опасен от хайката. Девлин трябваше да го извади от строя, но ефрейторът беше твърде умен, за да издаде местонахождението си. Не се застояваше на едно място. И той искаше да види врага пръв. Девлин чакаше и се взираше в шубраците, знаейки, че противникът му прави същото. Но Девлин съзнаваше, че няма много време. Войникът не бързаше. Хората зад него идваха.