Джон Кларксън - Хавайска жега

Макуилямс чу първите два изстрела и скочи. Разбра откъде идват и изпрати ефрейтор А в спалнята на горния етаж, после изкрещя на Кий и на хората му да се събудят.

Девлин наблюдаваше внимателно, очаквайки да види някакво раздвижване, но от къщата не излизаше никой. Ако не чуваха нищо, значи бяха пили и пушили марихуана до късно. Ала Девлин нямаше намерение отново да нахлува в чужда къща. Този път щеше да ги накара да излязат. Той спокойно зареди пушката и стреля в глутницата лаещи кучета. Отмести око от мерника, огледа ранчото и пак зареди маузера. Най-сетне чу викове и крясъци, идващи от къщата, но все още никой не се показваше. Нещо не беше наред. Доколкото ги познаваше, онези хора не бяха толкова дисциплинирани, че да стоят вътре и да кроят планове, докато някой избиваше кучетата им. Но Макуилямс не влизаше в сметките му.

Капитанът будеше хората в къщата и ги караше да проверяват оръжията си и да чакат заповеди.

Девлин реши, че им трябват още предизвикателства. Прицели се и стреля в резервоара за бензин на най-новия пикап. Нагорещените куршуми запалиха бензина. Задната част на пикапа избухна в пламъци.

Спря да стреля и зачака. Все още не ставаше нищо. Девлин тихо изруга и се примири с мисълта, че в къщата има някой, който е запазил самообладание, чака и наблюдава. Явно човекът в ранчото чакаше да разбере колко са стрелците и къде се намират. Сигурно беше военен и имаше боен опит.

Девлин погледна вляво, опитвайки се да види Тули, но не го забеляза. Хората в къщата още не знаеха, че Девлин има подкрепление. Той осъзна, че вероятно е издал местонахождението си. Реши да погледне още веднъж през мерника на маузера, после да се премести. Наведе се, но удари коляното си в един камък. Дръпна се назад и приклекна, за да го отмести, и в същия миг чу изстрел. Земята зад него се пръсна на парчета. Ако беше останал на мястото си зад маузера, щеше да бъде мъртъв.

Девлин се прилепи до основата на хълмчето и запълзя наляво, извън обсега на огъня. Надникна точно навреме, за да види двамата мъже в цивилни дрехи, които излязоха от къщата. Бяха бели. Имаха хубавото телосложение и късите подстригани коси на войници. И носеха военни оръжия.

Първият, ефрейтор Б, вдигна автомат „Барет 82А1“ петдесети калибър. Вещо описа няколко дъги с дулото и изстреля поток от тежки куршуми, които разбиха на пух и прах хълмчето пред Девлин. Зад ефрейтор Б стоеше ефрейтор В. Той държеше четирийсетмилиметров гранатомет „М16А2“. Девлин чу пукота и усети как земята се разтресе, когато една от гранатите експлодира на десет метра от него. Куршумите от „Барет 82А1“, петдесети калибър, разрушаваха укритието му. Гранатите скоро щяха да го намерят. А ако се покажеше, снайперистът, който бе изстрелял първия куршум, щеше да го убие. Беше хванат в смъртоносен капан.

Той остави маузера на земята. Оръжието беше прецизно и струваше четири хиляди долара, но в момента беше безполезно. Девлин взе мозберга и го напомпа.

Единствената му надежда беше Тули. Мъжете, които стреляха, не бяха от шайката на Кий, а обучени и дисциплинирани бойци. Явно бяха чакали, докато го бяха засекли с оптическите мерници. Бързо бяха измислили план как да го убият. И го изпълняваха акуратно.

Двамата войници бавно вървяха към него. Онзи с автомата „Барет“ продължаваше да стреля. На двайсетина крачки от Девлин избухна още една граната. Но сега войниците трябваше да заобиколят къщата и да го изгубят от поглед.

Девлин се възползва от възможността, за да се промъкне надясно. Остана прилепен до полуразрушеното си укритие и се придвижи по-нататък. Бързо отвинти оптическия мерник на маузера, излезе от укритието си и надникна във всички прозорци на къщата, опитвайки се да види откъде идват изстрелите. Разполагаше със съвсем малко време, защото двамата войници скоро щяха да започнат да стрелят по него.

Единственото, което съзря, беше отворения прозорец на втория етаж. В стаята беше тъмно.

В същия миг се показа екипът от убийци. Девлин бе принуден да се върне зад укритието си. Не можа да се възползва от възможността да премахне стрелеца в къщата. Но в същия миг Тули откри огън със своя картечен пистолет „Хеклер и Кох“. Потокът от деветмилиметрови куршуми започна от стъпалата на войника с автомата „Барет“, петдесети калибър, и завърши в гърдите му. Тялото на ефрейтора се разтресе и се обля в кръв, а гърдите му се разкъсаха на големи парчета. Докато падаше, куршумите на Тули пронизаха врата и брадичката му, раздробявайки лицето. Самоанецът го бе прерязал на две.