Джон Кларксън - Хавайска жега

Докато работеше, Девлин огледа района. Вгледа се в онази част на ранчото, където бяха сградите. Най-голямата беше къщата на Кий — обикновена дървена постройка, която по всяка вероятност имаше пет-шест стаи. Покривът беше от асфалт и червеникава сгурия. Девлин се намираше на двайсетина метра от нея и на една линия с покрива.

На около десет метра вдясно и на петнайсет метра на юг от къщата имаше две бараки от ръждясал метал. Вратите бяха големи и двойни, а на стените имаше по три прозореца.

Пред бараките бяха паркирани два двутонни военни камиона. Девлин нямаше представа откога са там и дали са празни.

Успоредно на бараките, на около двайсет метра от къщата, имаше голям резервоар за дъждовна вода, покрит със светлосиня мушама. Не се виждаха други сгради. В далечния южен ъгъл на двора имаше огромна порта, до която свършваше черен път. Пространството беше обрасло с проскубани туфи трева. Пред къщата стояха два пикапа и няколко коли. До резервоара имаше оградено пасище, сливащо се с тропическата гора. На изток от къщата се извисяваше горичка от авокадо. На земята лежаха стотици гниещи плодове.

Всичко беше тихо, с изключение на едно куче, което от време на време излайваше. Кучкарниците бяха до резервоара с вода.

Според Ейнджъл това беше мястото, където Били бе дошъл, за да се срещне с Кий и с другите, които се занимаваха с търговия на оръжие. Военните камиони показваха, че в ранчото има оръжия. Колите и пикапите означаваха, че Кий и хората му се крият след кръвопролитието пред „Макдоналдс“. Беше съвсем тихо, сякаш всички спяха.

Всички, с изключение на един. Кий. Хората му, шофьорите на военните камиони и войниците на Макуилямс спяха. Повечето бяха работили в понеделник през нощта и във вторник сутринта. Взеха оръжията от тунела в лавата и ги натовариха на хеликоптера, който излетя към Похакулоа. Тръгнаха от полетата близо до Калапана и отидоха в ранчото на Кий, където бяха посрещнали двата военни камиона. Макуилямс се бе опитал да накара Кий и хората му да продължат да работят, докато натоварят всичко, но видя, че мъжете са изтощени. В полунощ във вторник той най-после се смили над тях и им разреши да поспят. Четирима спяха на две легла в бараката, намираща се най-близо до Девлин. Други петима спяха на дюшеци или на дивани в къщата, а Кий беше в спалнята на втория етаж.

Макуилямс обаче не спеше. Не можеше. Вълнението му беше твърде силно. Остана буден, за да бъде нащрек. И за да реши кой е най-добрият начин да убие Кий и деветимата му главорези, след като натоварят оръжията. Хрумна му да го направи в ранните часове на дъждовното утро, докато спят. Така щеше да бъде най-лесно. Но се отказа. Това означаваше да убие и шофьорите. Не можеше да им довери тайната за смъртта на десет души. Пък и после Макуилямс и неговите войници трябваше сами да натоварят камионите. И да ги закарат до Хило. Освен това не го привличаше минималното предизвикателство да ги убие един по един, докато спят.

Но докато гледаше как лъчите на зората се опитват да проникнат през сивкавия дъжд, Макуилямс се зачуди дали не допускаше грешка. Все още можеше да го направи. Не беше твърде късно. Може би просто ръцете го сърбяха да застреля някого. Убийството на човека пред „Макдоналдс“ бе разгорещило кръвта му. Но той положи усилия да се успокои. Скоро всичко щеше да свърши. Макуилямс реши, че първоначалният му план е най-добър. Да ги остави да натоварят камионите и сетне да свърши мократа работа. Щеше да бъде по-забавно, ако окажеха съпротива. Пък и им бе дал възможност да видят ефрейтори А, Б и В в действие и да разберат колко са добри в бързите убийства.

Девлин беше готов. Дойде моментът да узнае какво са намислили Кий и хората му. Да види с очите си. Първо трябваше да ги изкара навън. И знаеше точно как да го направи.

Виждаше десетина от кучетата убийци на Кий. Не искаше да се среща с тях. Девлин се прицели в първите две мишени и бързо ги застреля — едното в главата, другото в гърдите.

Отмести око от оптическия мерник на пушката, за да види реакцията. В продължение на няколко минути спящите кучета не направиха нищо, но скоро мирисът на кръв ги събуди и те започнаха да дращят с нокти и да вият в кучкарника. Следващите три изстрела бяха по-трудни, защото трябваше да се прицели в движещи се мишени. Девлин взриви главите на два от песовете и уцели трети в тялото. Кръвта и труповете побъркаха останалите кучета, които започнаха да се нападат едно друго. Няколко разкъсаха телата на умрелите.