Джон Кларксън - Хавайска жега

Скочи от леглото, изкъпа се и се облече — този път в черни дрехи и туристически обувки.

После слезе на долния етаж. И Тули се бе събудил. Беше в банята. Навън ръмеше дъжд. Това щеше да усложни нещата.

Самоанецът влезе в хола и двамата седнаха да се хранят. Девлин яде плодове, хляб и консервирано месо. Пи кафе и вода. Малко се натъжи от мисълта, че последната му храна на тази земя може да е консервирано месо. Натъжи се още повече, когато установи, че вкусът започва да му харесва.

Докато се хранеха, Девлин внимателно обясни какво щяха да правят. Изрично подчерта, че ролята на Тули е да осигурява подкрепление. Чувстваше, че няма да е справедливо да пуска самоанеца в центъра на полесражението. От друга страна, знаеше много добре, че щом се стигне до престрелка, Тули ще убие всеки, който ги нападне.

Двамата прибраха снаряжението. Взеха и две леки камуфлажни мушами заради дъжда. Девлин си сложи бейзболна шапка, обработена със силикон. Дългата козирка беше най-добрият начин да предпазва очите си от дъжда.

Когато потеглиха, беше два часът след полунощ. Девлин взе бялата тойота за Лийлани. Тули го последва със синята мазда.

Влязоха в града. Кахоа беше тих. Девлин караше бавно, оглеждайки занемарените сгради и олющените витрини. Този път градчето изглеждаше познато. Мина покрай ресторант „Да“ и се замисли за Лийлани, която спеше на втория етаж. В същия миг изпита желание да спре колата и да изтича по стълбите. Да я събуди, да я качи в колата и да я види как отива надалеч от този град. Но отмина ресторанта и се помъчи да престане да мисли за нея.

Спря тойотата в единия ъгъл на паркинга до „Вилидж Ин“. Слезе, отвори багажника, сложи беретата до резервната гума и затвори капака.

Рейчъл Стийл стоеше до прозореца на банята си. Беше ходила до тоалетната. Звукът на колата на Девлин привлече вниманието й. Тя го наблюдаваше от момента, когато паркира. Той приклекна, сложи ключовете от колата върху задната гума, после излезе от паркинга и изчезна в утринния дъжд.

Използвайки координатите, които им бе съобщила госпожа Банкс, Девлин и Тули намериха ранчото на Кий в три и трийсет сутринта. Още половин час търсиха пътя, който излизаше зад фермата. Продължиха, докато пътят се превърна в две бразди и неравностите станаха твърде много за маздата. Трябваше да вървят десетина минути, за да стигнат до северната граница на ранчото.

Тропическата гора там приличаше на областта на юг, където бе намерено тялото на Били, само че имаше повече дървета и по-малко трева. Земята беше по-равна, което беше хубаво, тъй като Девлин и Тули бяха доста натоварени, за да се придвижват бързо. Девлин носеше на гърба си пушка „Маузер“, трийсет и осми калибър, с лостово действие, модел 86, снабдена с прецизен уред за нощно виждане. В дясната си ръка държеше заредена пушка „Мозберг 590 Интимидейтър“, дванайсети калибър с ръчно задействащ се лазерен мерник. Носеше и своя деветмилиметров „Зиг зауер П226“ с пълнител за петнайсет патрона, но този път му бе прикрепил и уред за нощно виждане. Заедно с допълнителните амуниции за трите оръжия Девлин бе натоварен общо с около петнайсет килограма смъртоносна огнева мощ.

Тули беше въоръжен със същата пушка и пистолет, но вместо мозберг бе взел картечен пистолет „Хеклер и Кох МП5Н“ с приспособление за нощно виждане. Оръжието бе заредено с пълнител за трийсет патрона и Тули беше достатъчно опитен, за да може да изпразни целия пълнител в радиус от сто метра.

Двамата бяха облечени в кевларени дрехи в защитен цвят.

В маздата бяха оставили още един картечен пистолет „Хеклер и Кох МП5Н“ и една пушка „Мозберг“.

Когато тръгнаха към ранчото на Кий, още беше тъмно и се стелеше обичайната за тропическата гора ситна мъгла. Намираха се на шестстотин метра надморска височина и хладният въздух превръщаше влагата в гъсти вълни мъгла, които изпълваха всеки дол и вдлъбнатина на земната повърхност. А това напълно удовлетворяваше Девлин.

След около трийсет минути те намериха едно място, което отговаряше на целта им. Висок хребет, който обграждаше ранчото на Кий от три страни. Зад тях беше гъстата, забулена в мъгла тропическа гора, а пред тях — стръмен склон, спускащ се на стотина метра. В подножието му, на около седемдесет и пет метра на запад се намираше дворът на ранчото.

Нощното небе посивяваше от първите лъчи на зората. Девлин приклекна зад една ниска скала и започна да трупа червеникава пръст и камъни, за да направи хълмче, на което да подпре маузера. Тули зае позиция на около петстотин метра вляво от него.