Джон Кларксън - Хавайска жега

Девлин проследи с поглед Лийлани и влезе в къщата. Тули беше буден и ядеше. Девлин изведнъж огладня толкова много, че си направи сандвич от консервираното месо.

— Довечера пак ще ходим на гости — каза той.

Тули свъси вежди.

— Този път на кого?

— Приятелско посещение. Но вземи мозберга за всеки случай.

Слънцето започваше да залязва, когато двамата спряха пред порутената дървена къща на Лайман. Този път шофираше Девлин. Брадатият мъж с обезумял поглед, който седеше на верандата, имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да скочи и да се втурне в гъстата плетеница от тропическа растителност, обграждаща къщата.

Лайман бе подпрял крака на парапета, който опасваше тясната веранда на полуразрушената къща. Един дебел ротвайлер се вторачи в Девлин и Тули. Девлин не беше в настроение да се бие с кучета. Нито Тули. Самоанецът застана до отворената врата на автомобила и зареди мозберга.

Девлин тръгна към верандата. Спря на пет крачки от нея и се усмихна на Лайман.

— Аз съм Джак Девлин. Приятел съм на Джон Съншайн. Познавах го като Били Кранстън. Лайман ли се казваш?

— Да.

— Може ли да се кача при теб?

— Добре.

— А кучето?

— Само не прави резки движения и не викай.

Девлин се приближи до верандата. Тули остана там, където беше. Ротвайлерът бавно се изправи. Девлин стигна до него, клекна и протегна ръка.

— Добро момиче — каза Лайман.

Кучето не си направи труда да помирише ръката на Девлин, но му позволи да погали голямата му глава. Девлин стана. Ротвайлерът бавно отиде от другата страна на Лайман и легна до стола му.

Лайман беше облечен в износени джинси и яке. Нямаше риза, нито обувки, а през илиците на копчетата се виждаше, че няма и бельо.

Беше на около четирийсет и пет години, но изглеждаше на петдесет и пет. Лицето му беше повехнало и изпито като на болен физически и душевно човек. Косите и брадата му бяха стигнали до етапа, след който бяха спрели да растат, защото краищата просто падаха.

Но макар тялото да бе залиняло, в очите му пламтеше огън. Те бяха широко отворени и сияеха като на пророк от Стария завет.

Девлин седна на едно дървено столче в ъгъла на верандата и си почина за миг. Искаше уплашеното изражение в очите на Лайман да изчезне.

— Добре ли си? — попита Девлин.

— Малко съм нервен. Треперя.

— Ами няма какво да се притесняваш от мен. Не съм дошъл тук, за да ти сторя нещо лошо.

Лайман пое дълбоко въздух и въздъхна.

— Не е заради теб. Аз съм си такъв. Нервите ми са обтегнати. Знам за теб. Били каза, че ще дойдеш.

— Казал ти е, че ще дойда тук?

— Не точно ти, а хора, които го преследват. Много хора.

— Така ли?

— Да. Джон беше пророк. Знаеше защо е на тази земя. Имаше мисия.

— Каква?

— Не знам точно.

Лайман отново пое дълбоко въздух и го издиша потрепервайки.

— Искам да ти задам няколко въпроса — рече Девлин.

— За Джони ли?

— Да.

— Джони имаше видения. Трябвало да му кажа, когато дойдеш тук.

— Какви видения?

— От тревата. Като на богоизбраните. Всички богоизбрани са пушели трева. Пише го в Библията. Христос също. И Кришна. Всички мистици и Бодхисатва 2 2 В будизма Бодхисатва е всеки, достигнал пълно просветление и може да навлезе в нирвана — състояние на пълно освобождаване от страданието. — Б.пр. . Джони знаеше, че ще настъпят лоши времена.

— Защо?

— Човекът злоупотреби с Божията любов. Човекът иска да намери любов. Използва Божията трева. Божието изобилие. Природата. Но вече не можем да го правим. Градината е замърсена.

— От какво?

— Омраза. Оръжия за унищожение.

— Така ли каза Джон?

Ръцете на Лайман леко потрепериха. Той кимна.

— Да.

— Какво имаш предвид под оръжия за унищожение?

— Виждал ли си какво е война?

— Да.

— И аз. Участвах в една война. Затова съм такъв. Не мога да се храня. Да спя. Дълго време не мога да ходя по голяма нужда. Единственото, което помага, е благословията на тревата, но те заключват, ако разберат, че я пушиш. Ако те хванат, разбира се.

Девлин седеше и слушаше.

— Заключват те. Изпращат бойните машини да те шпионират. Да връхлитат. Накъсват тревата. Изгонват те от градината и те изпращат в ада.

— Полицията ли имаш предвид?

— Полицията. Армията. Агенцията по наркотиците. Всички. Връхлитат право върху теб.

— С хеликоптери?

— Досущ както във Виетнам.

— Напоследък виждал ли си хеликоптери?

— О, да. Снощи. Тази сутрин. Сновяха напред-назад. Събират оръжията за унищожение. Искат да ги насочат срещу хората. Да наранят децата на Бога.