Джон Кларксън - Хавайска жега

Изстрелът стресна Тей. Чарли, телохранителят на Лиху, се обърна към вратата на спалнята и заговорнически вдигна вежди. Тя не помръдна. Седеше тихо на ъгъла на леглото. Нещо в нея се надяваше, че ако се вцепени, не реагира и не говори, Чарли ще я остави на мира. Тей чакаше, без да мърда, но напразно. Тя чу гърмящия глас на Лиху, който я викаше.

Тей послушно стана и излезе.

Лиху стоеше над тялото и разучаваше сепнатото изражение на Уокър.

— Какъв задник. Шибаният скапаняк се мислеше за нещо специално. Влиза тук като някакъв счетоводител…

После се обърна към Тей и рече:

— Ела тук…

Тя се приближи до него и той нежно я придърпа към себе си.

— Погледни. Жалка картина, а?

Тей погледна Уокър. От тила му се процеждаше кръв и на килима вече се беше образувала локва. В същия миг тя разбра колко е безнадеждно да се надява, че ще може да продължи с живота си.

Лиху сложи ръка на врата й. Вонеше ужасно. Тей едва дишаше. Той наведе главата й, за да види по-добре мъртвото тяло на Уокър. После усети, че Лиху плъзва в ръката й малкия „Таурус“, трийсет и осми калибър.

— Болен извратен тип. Идваше тук и ти позволяваше да го биеш. Да пикаеш върху него. Срала ли си на лицето му?

— Не знам.

— Знаеш, знаеш. Срала си върху него, нали?

— Предполагам.

— Предполагаш? Срала си в лицето му, а предполагаш, така ли?

— Не върху лицето му.

— Аха. А пика ли върху лицето му?

— Да.

— Казваше ли му, че е лайно?

— Да.

— Разбира се. Той наистина беше лайно.

Тей бавно вдигна ръка. Огромната лапа на Лиху стисна пръстите й. Пистолетът се насочи към Уокър. И изведнъж оръжието подскочи, изтрещя и пусна мълния. Внезапният звук я накара да трепне.

— Давай, стреляй в това лайно. Той вече е мъртъв, но ти можеш да му пуснеш още няколко куршума. Стреляй! — изкрещя Лиху.

Лаят му я принуди да натисне спусъка и в тялото проникна още един куршум.

Тей вече не можеше да откъсне очи от Уокър. Опита се да види къде куршумите са пробили плътта, но не откри следи. Беше убедена, че когато натисна спусъка, тялото конвулсивно потрепери, но не виждаше дупки, нито още кръв.

И тогава Лиху бавно я бутна да седне на стола. Тей ясно долови миризмата на изпотеното тяло на дебелака. Смрадта се смесваше с парливия мирис на кордит. Тей имаше чувството, че ще повърне. Той сложи огромната си ръка на главата й. Дръпна я назад, така че да я завре в тлъстия си корем. Заболя я. Тя се опита да помръдне, но натискът мигновено се засили. После усети дулото на пистолет, опрян в слепоочието й. Заболя я още повече. След миг някакъв ужасен шум се смеси с ослепително ярка светлина и още по-силна болка, каквато не бе изпитвала през живота си.

Лиху изстреля един куршум в главата й и бързо се отдръпна. Погледна дали по дрехите му има кръв. Ризата беше суха, но трябваше да се отърве от нея, защото вонеше на кордит.

Той заобиколи стола и внимателно огледа сцената. Тей още стискаше пистолета с дясната си ръка. Тялото й се бе отпуснало на стола, готово всеки момент да се свлече на пода. Но това нямаше значение. Лиху знаеше под какъв ъгъл са проникнали куршумите в тялото на Уокър, в нейното, обстановката, обгарянията от барута по ръката на Тей — всичко това потвърждаваше сценария за убийство и самоубийство. Нямаше по-голям специалист от Лиху в това отношение. В края на краищата той бе работил като областен прокурор на Биг Айланд. Ето защо сам свърши тази работа.

Лиху бавно и внимателно огледа сцената. Установи, че щеше да бъде по-добре, ако бе направил така, сякаш Уокър се бе самоубил. Но това би било твърде трудно. Съществуваше голяма вероятност Уокър да окаже съпротива и да развали всичко.

Лиху сви устни и се изсмя подигравателно на кървавата бъркотия, която бе създал.

Чарли излезе от спалнята и застана до него.

— Жалко, че се наложи да загубя една добра курва — каза дебелакът.

Чарли повдигна рамене.

— Е, следите би трябвало да свършат дотук — добави Лиху.

— Тоя Уокър не ти ли трябваше вече?

— Не. Налагаше се да приключа с всичко. Онази работа свърши. Той ми даде информацията, от която се нуждаех. Глупава постъпка от страна на един толкова умен човек.

Лиху избърса потта от лицето и врата си с голяма носна кърпа и попита:

— Докосна ли нещо?

— Не.

Дебелакът отново обмисли действията си. Влезе в банята и я огледа. Още веднъж избърса дръжката на тоалетната, излезе и направи знак на Чарли да го последва. Слязоха на приземния етаж и напуснаха сградата през задния изход. Докато вървяха към паркинга, Лиху се запита колко ли време ще мине, докато вонята заведе ченгетата в апартамента.