Джон Кларксън - Хавайска жега

Решението на Девлин беше опасно. Той чу, че главорезите на Кий се приближават. Знаеше, че ефрейторът се спотайва в гъсталака. Напомпа мозберга и стреля по посока на шайката, като в същото време се хвърли вдясно. Тупна тежко на земята, но отвори очи тъкмо навреме, за да види как войникът на Макуилямс обсипва с куршуми мястото, където бе стоял. Девлин забеляза пламъка от дулото на десет метра пред себе си. Както лежеше в калта, Девлин бавно вдигна пушката, активира лазерния мерник, насочи смъртоносната червена точка в лицето на войника и натисна спусъка. Червената лазерна светлинка изчезна сред мъглявина от кръв и плът, докато лицето на ефрейтор В се раздробяваше.

Девлин скочи и хукна, а Кий и хората му започнаха да стрелят лудешки. Девлин не можеше да повярва, че не е ранен, когато усети пареща болка в ръката. Инстинктивно подскочи и се спъна, но продължи да бяга. Вече тичаше, за да спаси живота си.

Изведнъж видя Тули. Самоанецът бе съблякъл ризата си. Бронзовата му кожа, камуфлажната жилетка и черният панталон се сливаха с цветове на тропическата гора. Девлин му направи знак и мина покрай него, без да спира.

Тули приклекна и зачака.

Кий и хората му продължаваха да стрелят, озъртайки се.

Тули лежеше на земята и чакаше. Главорезите се бяха разпръснали в редица, дълга около двайсет метра. Самоанецът се прицели в най-близкия човек и изпрати в гърдите му дъга от куршуми. Останалите се хвърлиха на земята. Макуилямс, който вървеше най-отзад, изстреля първите си куршуми няколко секунди по-късно и уби последния от редицата. Тули стреля още веднъж над главите им, после стана и хукна.

Кий го видя, стреля по него и изкрещя на хората си:

— Ставайте, да ви го начукам! Ставайте! Стреляйте! Напред, по дяволите!

Започна да рита мъжете около себе си и се втурна напред. Нямаше представа, че Макуилямс е убил един от хората му.

Тули профуча покрай Девлин, който току-що бе заредил мозберга. Самоанецът видя, че главорезите на Кий тръгват към тях. Девлин се изправи и изстреля пет куршума в групата. Мъжете отново се хвърлиха на земята и той хукна към пътя. Макуилямс застреля още един от хората на Кий. Но този път главорезите бяха по-близо един до друг. Кий видя, че човекът му пада, след като изстрелите на Девлин бяха заглъхнали. Обърна се, видя пламъка от дулото на карабината на Макуилямс и обезумя. Започна да стреля към капитана, докато изпразни пълнителя си. Разкъсваше се от дилемата дали да хукне след Макуилямс или да продължи да гони Девлин. Това беше твърде много за него. Струваше му се, че ще се побърка. Върна се при оцелелите шестима от хората си, пъхна нов пълнител в оръжието си и изкрещя:

— Ще ги изтрепя всичките. Шибани бледолики.

Мъжете се паникьосаха, не разбираха защо стрелят по тях и от двете страни.

— Млъкнете — изрева Кий. — Млъкнете и слушайте. Уили и Кимо, вие вървете след онези двамата пред нас. Стреляйте по тях, без да спирате. Останалите, елате с мен. Ще очистим онзи шибан военен скапаняк Макуилямс. Придвижвайте се тихо. Стреляйте, когато започна аз или той. После го напълнете с олово.

Хората се разделиха в противоположни посоки. Макуилямс се беше скрил в гората, но не изпускаше от поглед групата. Усмихна се. Радваше се, че Кий е направил играта по-интересна. Спотаи се в гъсталака, опитвайки се да намери пролука, откъдето да стреля и да се измъкне незабелязан.

Девлин тичаше бързо към пътя, където бяха оставили маздата. Беше убеден, че скоро той или Тули ще бъдат улучени. Онези типове стреляха непрекъснато. Самоанецът чакаше до канавката край пътя. Девлин се обърна към гората и се изненада, като не видя и не чу хората на Кий. Усети, че е настъпила някаква промяна. Нямаше викове. Нито изстрели. Уили и Кимо бяха тръгнали след тях, но нито един от двамата не искаше да си има работа с Девлин и с Тули. Само изпълняваха заповедите.

— Хайде, да се махаме оттук — рече Девлин.

Двамата хукнаха към колата, която се намираше на около двеста метра вляво по обраслия черен път.

Стигнаха до маздата, очаквайки Кий и хората му да изскочат от гората. Тули отвори багажника и извади втория картечен пистолет „Хеклер и Кох“. В същия миг от шубраците се показаха Кимо и Уили. Девлин скочи на предната седалка и седна зад волана. Тули заобиколи от другата страна и застана пред вратата на колата. Кимо и Уили насочиха пушките повече от страх. Девлин включи двигателя, а самоанецът откри огън. Хората на Кий се хвърлиха в калната канавка. Тули скочи в маздата, която мигновено потегли.