Джон Кларксън - Хавайска жега

Макуилямс тичаше в тропическата гора колкото му държаха краката. Забеляза едно голямо дърво и се скри зад него. Прицели се внимателно и стреля. Един от главорезите падна и се хвана за гърлото, където го бе пронизал куршумът. Групата на Кий панически откри огън. Куршумите трещяха и обсипваха земята около Макуилямс, който лежеше по гръб зад дървото.

— Ха! Ха! Ха! Продължавайте да стреляте, невежи скапаняци! — крещеше и се смееше капитанът.

После прецизно изчисли времето за действие. Веднага щом настъпи неизбежното затишие, той се претърколи и ги обсипа с куршуми. Кракът на единия от мъжете се разкъса и той изпищя. Хората на Кий се разпръснаха, а Макуилямс отново хукна през гъсталаците.

— Хайде, Кий — изрева той. — Хайде, юнако. Убий ме, глупав смотаняк.

Кий започна да стреля безразборно, но капитанът бе изчезнал. Хората му го последваха. Яростта на главатаря им ги бе заразила. Макуилямс тичаше с всички сили и изчисляваше как да очисти трима от мъжете на Кий. Реши да убие още един, после да се промъкне зад тях и да ги застреля в гръб. Искаше да ги изтрепе и да вбеси Кий, а сетне да види сметката на онова глупаво любопитно момче. Господи, колко ми харесва това, помисли си той.

Когато видяха, че колата на Девлин потегля, Кимо и Уили събраха достатъчно смелост, за да изпълзят от канавката и да стрелят по нея. Маздата вече беше на двеста метра от тях, но те изсипаха поток от куршуми от оръжията си.

Девлин и Тули се изненадаха, когато куршумите започнаха да дрънчат по тънкия метал на колата. Задното стъкло се пръсна и ги обсипа със сини стъкълца. И двамата се наведоха инстинктивно, но Тули усети пареща болка в рамото. Той изсумтя, обърна се и започна да стреля през задното стъкло. В колата се разхвърчаха изгорели гилзи.

— Пести патроните — извика Девлин.

Тули спря да стреля, обърна се и допря ръка до кървящата рана.

— Да им го начукам — възмутен изръмжа той.

Девлин стисна здраво волана и маздата се понесе по неравния остатък от пътя. Търсеше кръстопът и когато го намери, зави наляво и се отправи на юг.

— Къде отиваш, шефе? — попита Тули.

— Връщаме се в проклетото ранчо. Замисълът беше да ги изкараме оттам, за да ни гонят, а ние да се върнем и да видим какво има на онова място.

— Планът щеше да е добър, ако нямаха войници и всичките онези оръжия.

— Да, щеше да е по-лесно. Макар че не знам защо изведнъж се отказаха да ни преследват. Останаха само двама.

Тули изсумтя.

Девлин караше маздата по неравния път застрашително бързо, твърдо решен да стигне до ранчото преди Кий и неговите хора.

— Приготви се. Наближаваме.

Самоанецът си сложи предпазния колан, за да може да зареди мозбергите и картечните пистолети „Хеклер и Кох“, без да удря главата си в тавана.

Стигнаха до мястото, където Кикуи Роуд завиваше на запад. Гумите изсвириха и разпръснаха кал и камъни, когато Девлин рязко свърна с осемдесет километра в час.

Спря пред ранчото и се насочи към портата.

— Дръж се — извика на Тули.

Самоанецът се хвана за таблото, а Девлин натисна газта и блъсна портата. Веригата не се скъса, но резето изщрака и се отвори. Девлин едва контролираше колата, докато се спускаха. Спряха пред една от бараките.

Преди Тули да успее да разкопчее предпазния колан, той грабна единия мозберг и изскочи от маздата.

Двамата военни шофьори, които бяха останали в ранчото, излязоха от бараката и хукнаха да търсят прикритие зад къщата. Девлин стреля над главите им и изкрещя да спрат. Онези се наведоха и продължиха да тичат. В същия миг от тропическата гора се появиха Кий и хората му. Кий видя, че шофьорите бягат и откри огън по тях.

— Убийте ги — изрева той.

Девлин се шмугна през отворената врата на бараката. Тули приклекна зад военните камиони. Главорезите на Кий застреляха шофьорите, но от хребета на запад поток от куршуми от автоматично оръжие се изсипа върху мястото, където стояха. Мъжете се скриха в шубраците и отвърнаха на стрелбата.

Девлин огледа бараката. Вътре имаше достатъчно смъртоносно оръжие, за да ликвидира хиляди хора.

Сякаш бе влязъл в малък армейски арсенал. Видя няколко сандъка, пълни с карабини М16. В единия ъгъл имаше две картечници „М47 Драгун“ — преносими противотанкови оръжия, които можеха да извадят от строя всеки по-голям танк от която и да е армия в света. Гранатомети „МК 19“, четирийсети калибър и купчина гранати, които приличаха на огромни жълто-зелени патрони, нанизани на гигантски патрондаш. Имаше и универсални картечници „М249“, десетина сандъка, пълни с 5.56х45-милиметрови патрони, снайперски пушки „М24“ с лазерни мерници, осемдесет и един милиметрови минохвъргачки „М29А1“, няколко противотанкови установки с ракетен заряд и три леки противотанкови картечници „АТ-4“. Всички оръжия бяха употребявани. Повечето бяха стари. Но мястото им не беше в ранчото на Кий. И по всичко личеше, че във военните камиони има още.