Джон Кларксън - Хавайска жега

Девлин плъзна ръце по раменете, сетне по гърба й. Блестящата й кожа сякаш беше намазана с масло. Той бавно протегна ръце и обви в шепи гърдите й, опитвайки се да почувства всичко — меката като коприна кожа, тежестта, формите и меката, но същевременно стегната плът. Палците му намериха коравите зърна и нежно започнаха да ги масажират. Тя отметна глава назад и леко въздъхна. Ала продължи да разтрива врата и твърдите му мускули.

Девлин доближи глава до нея, за да се наслади на допира й. Беше се отдал единствено на това усещане, когато Лийлани възседна левия му крак и се отпусна върху бедрото. Той почувства лекото гъделичкане на косъмчетата между бедрата й и влагата на влагалището. Прибра крака, за да я накара да разтвори нейните и да седне в скута му. Лийлани се намести върху него, така че клиторът й да докосне долната част на пениса му. Нежно придърпа главата му към твърдото зърно на едната си гърда. Той започна да го ближе, а тя се притисна до устните му.

Девлин стисна хълбоците й и я придърпа към себе си. Лийлани се надигна, протегна ръка към възбудения му пенис и нежно му нахлузи презерватив. Той плъзна ръце по вътрешната страна на бедрата, докосна влагалището й, разтвори го и бавно проникна в нея. Тихо изстена, преодолявайки желанието си да я притегли към себе си и да се тласне дълбоко в нея.

Тя го контролираше по някакъв начин. Караше го да чака, докато бавно, милиметър по милиметър, се отпускаше върху него. Девлин усещаше всяка изящна извивка на меката като коприна утроба, докато накрая се надигна и влезе в нея.

Лийлани стисна пениса му с мускулите на влагалището си. Той имаше чувството, че ще експлодира веднага, но тя го пусна и няколко пъти се плъзна по него, сякаш да се увери, че са слети в едно.

После даде воля на страстта си и бавно започна да се надига и отпуска. Девлин стисна хълбоците й, удивен от твърдостта на мускулите, помагайки й да се движи. Лийлани сложи ръка на раменете му и двамата ускориха ритъма. Надделя желанието да стигнат до върха. Преди да експлодира, Девлин се опита да я докосне навсякъде — лицето, устните, гърдите, стегнатия стомах, клитора и краката. Тя извика, тласна се в него няколко пъти и той стигна върха. Лийлани почувства експлозията в тялото си и протегна ръка назад, за да стисне тестисите му, завладяна от оргазъм.

Двамата дълго седяха прегърнати и мълчаха. Потта се стичаше по телата им и се сливаше. Накрая Лийлани промълви:

— По-добре да излезем оттук, преди да сме се разтопили.

— Добре — дрезгаво отговори Девлин.

Бавно се отделиха един от друг и минаха през отвора. Навън валеше чист, топъл и проливен тропически дъжд.

Девлин се чувстваше удивително добре. Голяма част от болката му остана сред изпаренията, а Лийлани сякаш бе извършила чудо с тялото му.

Тя му се усмихна мило, вдигна лице към дъжда и извика:

— Идеално е.

После се приближи до раницата си, извади малък сапун и натърка тялото си. Девлин се наслади на енергичните й движения. Сетне тя му подаде сапуна и той започна да заличава дъха на парната баня и от сливането на телата им.

Почувства се обновен. Тясното плато, на което стояха, се покри с разпенена сапунена вода. Дъждът продължаваше да ги облива. И двамата бързаха, защото знаеха, че ако пороят внезапно спре, няма да могат да измият сапуна от себе си.

Щом се изкъпа с дъждовната вода, Лийлани грабна нещата си и хукна по дървената стълба. Дъждът намаляваше. Тя нахлузи обувките си и пъргаво слезе по склона на кратера. Втурна се към океана и извика на Девлин да я последва.

Той обу маратонките на мокрите си крака и се завтече след нея. Намериха подслон под една голяма палма. Лийлани видя, че кожата на Девлин е настръхнала и го разтри с хавлията. Влагата не оказваше въздействие върху нея. Смуглата й кожа блестеше и движенията й бяха по-енергични от всякога.

Девлин облече фланелката и спортните си шорти. Дъждът се превърна в ситна мъгла, която не проникваше през палмовите листа над главите им. Слънцето започна да прозира през облаците над океана. На потъмнялото небе се образува огромна дъга.

Девлин изсуши Лийлани с хавлията си, потискайки желанието да погали стегнатото й тяло. Когато се залови с хълбоците и дългите й крака, тя предвидливо взе хавлията и започна да се бърше сама.

Облече се така бързо, както и се бе съблякла. Той се наслади на гледката.

Седнаха до дънера на една палма и Лийлани извади шишето с вода. Изпиха я на един дъх. Настъпи миг на неловко мълчание, после Девлин попита: