Джон Кларксън - Хавайска жега

Знаеше, че първите съобщения ще бъдат оскъдни. Но никъде във вестниците не се споменаваше за единствения човек, чиято смърт Лиху желаеше най-много — Джак Девлин. Беше ясно, че Кий не бе удържал на думата си и Макуилямс се беше опитал да разчисти бъркотията.

— Да му го начукам — измърмори Лиху.

Трябваха му още три дни. И онзи шибан Девлин, какъвто и да беше, все още се разхождаше на свобода. Островът щеше да бъде затворен. Лиху знаеше какво ще стане. Никой нямаше да може да влиза или да излиза, без полицията да го провери. Но все пак Биг Айланд беше остров и ако искаха да заловят някого за извършено престъпление, ченгетата щяха да изгубят много време.

Лиху спокойно обмисли вариантите и реши, че има много ограничен избор. Трябваше да свърши работата си, колкото е възможно по-бързо. Да изнесе от острова останалата стока, да приключи с операцията и да заличи уликите. Да вземе парите и да се измъкне. Ако му провървеше, всичко щеше да води към армията. И там щеше да покрие следите си. Това беше единственият начин.

Той вдигна телефонната слушалка и без да използва пейджъра, се обади направо в кабинета на Уокър в „Шофийлд“. Каза кодовото име, за което двамата се бяха споразумели. Чу гласа на Уокър и заговори, без да губи време.

— Стани от стола, вземи информацията за описа и веднага тръгни. Не казвай нищо. Не прави нищо. Просто тръгни. Внимавай да не те видят. Ще се срещнем в апартамента на кучката по обяд.

Лиху дори не изчака да му отговорят. Затвори и набра друг номер. Този път от офиса на Кий се обади Енгъл.

— Къде е Кий? — попита Лиху.

— Предполагам, че с Макуилямс и хората му. Товарят последната пратка.

— Не си ли го виждал от снощи?

— Не.

— Обади ми се, ако разбереш къде е. И веднага щом го направиш, изчезвай от този град. Отиди в Оаху.

— Разбрано.

Лиху затвори и извика:

— Чарли.

Огромният телохранител влезе в стаята.

Лиху погледна часовника си и рече:

— Докарай шибаната кола. Отиваме на летището.

— Сега ли?

— Да. Имаме работа в Хонолулу.

Полицейският доклад бързо мина през каналите. Едно съобщение, в което става дума за петима убити обикновено си пробива път през бюрокрацията. В десет и трийсет сутринта докладът лежеше на бюрото на генерал-майор Джеймс Хоторн, командир на Двайсет и пети пехотен полк в казармите „Шофийлд“.

Генерал Хоторн беше съвременна разновидност на армейски офицер от петдесетте години — слаб, енергичен и военен от главата до петите. Хоторн бе участвал в необходимия брой войни — Корея и Виетнам, но по душа беше повече бюрократ, отколкото боец.

В единайсет часа той свърши с прочита на доклада. Прегледа го два пъти. Първия път разбра, че става нещо сериозно. Вторият прочит му помогна да отсее най-важното — доколко лошите новини щяха да повлияят на кариерата му.

Хоторн започна да анализира последователно. Не се беше издигнал до ранга генерал-майор, без да разсъждава последователно. Той се гордееше с абсолютно обективните си анализи.

Първо, полицията бе взела от местопрестъплението пет армейски карабини М16. От време на време от базата открадваха по някоя пушка, която продаваха на престъпниците. Но никога пет наведнъж, при това снабдени с лазерни мерници, не се бяха появявали по едно и също време на едно и също място.

Второ, имаше петима убити. Един-двама можеха да бъдат скрити от пресата. Трима — малко вероятно. Но петима, сред които и сержант от полицията — никога. Нямаше начин присъствието на армейските щурмови пушки да остане незабелязано. Нито името на Хоторн да не бъде забъркано в тази каша.

И трето, имаше нещо, за което полицията още не се беше досетила, но Хоторн вече бе прозрял. Трима мъже, намиращи се под засилена полицейска охрана, бяха застреляни в главите от толкова голямо разстояние, че никой не бе чул изстрелите. За по-малко от три секунди. Генерал-майорът не се съмняваше, че това е работа на военни. Никой друг не можеше да го направи.

Извод: Кариерата му беше на път да приключи.

Ход на действие: Да се заличи всяка вероятна връзка с генерала, командващ Двайсет и пета пехотна дивизия.

Хоторн повика адютанта си — лейтенант, завършил Уест Пойнт, който не беше добър боец, но изключително енергичен, когато се отнасяше до административни въпроси.

— Издай следните заповеди. Целият дивизионен персонал да докладва незабавно на командирите си. Искам да знам къде се намира всеки, който е извън базата. Проверката ще започне в дванайсет часа. Командният състав да се събере в залата за конференции в четиринайсет часа.