Джон Кларксън - Хавайска жега

Девлин бавно съблече фланелката си, без да откъсва очи от нея. Реши, че Лийлани не се нуждае от дрехи. Тялото й беше съвършено. Искаше винаги да си я представя така. Идеалните стегнати крушовидни гърди. Дългите ръце и крака. Гладката бакърена кожа, мека като кадифе. Около кратера повяваше хладен мъглив ветрец и зърната на гърдите й настръхнаха.

Тя стоеше гола пред него и чакаше с дяволита усмивка, позволявайки му да я гледа.

— Хайде — каза Лийлани. — Съблечи се.

— Стриптийз ли искаш, или просто да си сваля дрехите?

— Аз какво направих?

— Просто си свали дрехите. Нямах възможност да гледам стриптийз.

— Защо се движиш толкова бавно? Защото те боли, или защото искаш да чакам?

— Какво?

— Хайде, Девлин, трябва да се изпотиш.

Лийлани извади две хавлии и покри дрехите и обувките с празната раница. Чевръсто се наведе и се мушна в тесния отвор. Девлин я последва. Забеляза, че вътре скалите бяха хлъзгави и влажни от кондензираната пара. Повърхността им изобилстваше от лишеи и мъх. Горещата пара го погълна, но близо до входа, огромните капки вода падаха върху него като хладен дъжд. Формата, гладкостта и влагата на отвора накараха Девлин да изпита чувството, че прониква в гигантско скално влагалище.

За миг парата се смеси и се завихри във въздуха, идващ отвън. Стана му студено и в същото време — топло. Направи две крачки и се озова вътре. Вече беше само горещо. Имаше чувството, че няма да може да диша, но белите му дробове се приспособиха към топлината и той бавно вдъхна лековития въздух.

Във вътрешността на изпълнената с пара пещера имаше място само за двама. Лийлани бе сгънала хавлията си на скалата и седеше на нея. Девлин можеше да се побере само ако се облегнеше на скалата срещу нея. Тя му подаде сгънатата хавлия и той се настани несръчно, страхувайки се да се движи в тясното пространство.

Скалата зад него беше плоска и влажна. Извиваше се точно по очертанията на гърба му. Камъкът беше приятно топъл. Лийлани седеше с кръстосани крака. Девлин разтвори крака и ги протегна от двете й страни. После се вгледа в нея. На оскъдната светлина в пещерата и сред виещите се изпарения Лийлани приличаше на полинезийска богиня. Влажните черни коси, съвършените южняшки черти, дългият правилен нос и еротично нацупените устни — всичко изглеждаше толкова омайващо, че граничеше с нереалното. Изящните извивки на влагалището й възвестяваха входа към едно място, което изведнъж се превърна в неземно. Зави му се свят. Девлин затвори очи за миг, оставяйки се на лечебната топлина на естествените изпарения. Мускулите му се отпуснаха и ставите се освободиха от напрежението. Болката намаля. Времето сякаш спря.

И после усети как дългите пръсти на Лийлани бавно масажират дясната му пета. Отначало тя беше изключително нежна, но скоро силните й пръсти започнаха да разтриват и да мачкат всяка част от петата му.

Девлин погледна през мъглата от пара. Лийлани беше съсредоточена върху онова, което правеше. Мускулите се надигаха вълнообразно под гладката й златиста кожа. Красивото й лице беше видение на екзалтираност и на концентрация. Девлин се отпусна напълно и се предаде на ръцете й. После тя се залови с лявата му пета. С прасците. Девлин се страхуваше да каже нещо, за да не наруши мига. Седеше и я наблюдаваше. Изпиваше я с поглед. Тялото й беше обсипано с капчици пот. Една капка се стече по дългия й тънък нос и падна върху коляното му. Хладната вода мигновено произведе електрически ток между тях. Лийлани започна да разтрива коленете, използвайки потта му като естествено масло. Там, където го докоснеше, мускулите му сякаш оживяваха. Беше невероятно. Тя се наведе към него и без никакви усилия смени положението на тялото си.

Девлин гледаше как съвършените й гърди леко се поклащат, докато масажира лявото му бедро с продължителни, бавни и съсредоточени движения. Той усети, че се възбужда и изви гръб така, че Лийлани да докосне пениса му. Разтвори още по-широко крака, подканвайки я безмълвно, но тя плъзна вълшебните си ръце по стегнатия му стомах и гърдите…

— Имаш хубаво тяло, Девлин.

Тя започна бавно, нежно и леко да разтрива раменете му.

— Твърде много белези, мили. Ранявали са те много пъти.

Лицето й беше на няколко сантиметра от него. Опита се да вдъхне от нея. Лийлани ухаеше на ароматни соли и на сапун. Осъзна, че лицето й отдавна не е било толкова близо до неговото. Изпита желание да я целуне. Неволно протегна ръце, за да докосне раменете и гърба й. Тя се приближи до него и коленете й притиснаха тестисите му. Девлин разтвори още по-широко крака, за да й бъде по-удобно. Пенисът му вече беше възбуден. Дишаше учестено. Лийлани също. Тя — от усилията, които полагаше, а той — от сексуално напрежение.