Джон Кларксън - Хавайска жега

После взе да рови в едно чекмедже и извади голям чук. Накрая седна. Когато самоанецът свърши с мълчаливите си приготовления, Ейнджъл дишаше учестено.

— И така. Ето каква е сделката — каза Девлин и сложи пред филипинеца снимките на разкъсаното тяло на Били Кранстън. — Ти и твоите приятели сте направили това. Или сте го предизвикали. Или знаете кой го е сторил.

Ейнджъл не погледна снимките. Добронамереното държание на Девлин се изпари. Той сграбчи филипинеца за дългите коси и наведе лицето му към снимките.

— Погледни ги! Погледни ги, по дяволите!

— Не можеш да направиш това — изпищя Ейнджъл.

— Какво имаш предвид?

— Не можеш да направиш това.

Девлин вдигна главата му.

— Защо? Искаш да кажеш, че това е противозаконно или нещо подобно? Нарушение на правата ти?

— Да — извика филипинецът.

— Погледни шибаните снимки — тихо и бавно повтори Девлин. — Правата ти умряха заедно с него. Тук нямаш права. Тук е в сила само моят закон. Разбираш ли?

Ейнджъл го гледаше с широко отворени очи.

— Знаеш ли какъв е бил законът на този остров, преди боклуците като теб да дойдат тук? Преди белите като мен да дойдат тук? — Девлин посочи Тули. — Той беше законът тогава. Хората като него. Онези като теб биха направили същото, което ние правим сега. Ти наруши закона. Предаде вярата. Биха те завързали, нарязали на парчета и оставили да умреш. Вече щяха да са те убили. Аз ще ти дам възможност да живееш.

— Какво искаш?

— Истината. Всичко, което знаеш. И ако реша, че това не е истината…

Девлин погледна Тули. Самоанецът вдигна чука и пусна овалната му глава върху завързаната ръка на Ейнджъл. Не употреби сила. Само използва земното притегляне. Единият пръст на филипинеца изпука. Болката беше силна. Тули отново вдигна чука и го стовари върху ръката на Ейнджъл. Дъската изпращя. Масата се разтресе.

Девлин отново заговори тихо и спокойно.

— Ще започна аз. Ще ти разкажа моята истина. А тя е, че не мога да използвам този чук срещу теб. Няма да го понеса. Но истината е, че той може. И ще го направи. Погледни го, Ейнджъл. Погледни го в очите.

Филипинецът се обърна и погледна Тули. И започна да говори. Не млъкна няколко часа. Девлин разполагаше с твърде оскъдна информация, за да прецени дали думите са верни или не, затова го караше да повтаря неколкократно всяка част от обърканата история, за да отсее истината от лъжата. Фактът, че Ейнджъл не говореше английски добре, допълнително усложняваше нещата.

Най-лошото беше склонността му да лъже и да казва онова, което искат от него. Това започна да ядосва Девлин. След три часа лъжи и полуистини Тули рече:

— Зарежи това.

Стана и стовари чука върху палеца на Ейнджъл.

Филипинецът започна да пищи. Беше жалък и смешен. Плачеше като малко дете.

Девлин изчака няколко минути, но Ейнджъл не спираше.

Тули отново стана и вдигна чука.

— Не! Не! — изкрещя филипинецът.

Девлин направи знак и самоанецът задържа чука.

— Започваме пак. Време е да ми кажеш истината. Направиш ли го, ще престанем. Инак ще счупим всичките кости на ръката ти.

Девлин чака търпеливо още час. Ейнджъл бързо стигна до точката, след която започна да бърбори, без да спира. Накрая Девлин се отказа и се обърна към Тули.

— Развържи го. Заключи го в мазето. После може да опитаме отново, но повече не издържам.

Тули кимна и отговори:

— Трябва да хвърлиш това лайно в някоя дупка и да го заровиш надълбоко. Той е безполезен.

Девлин погледна часовника си. Беше почти единайсет. Тялото го болеше. Беше изтощен. Вонеше на кръв и пот.

— Ще дойде един човек, който ще закара пикапа там, откъдето го взе.

— Добре.

— Ще оставят още две коли. Не стреляй по тях, като се появят.

— Няма.

— Дремни малко. Излезем ли отново, не се знае кога ще можем да поспим.

— Добре.

Тули развърза Ейнджъл и го завлече долу. Девлин се качи на горния етаж и се изкъпа. Огледа тялото си под душа. Ребрата пак го боляха. По време на схватката раните, причинени от глигана, се бяха отворили. Кракът също го болеше от удара в мивката. Кокалчетата на пръстите му бяха изранени, а ръцете му — подути. Той се отпусна и докосна врата и раменете си. Нищо не беше счупено. Най-трудно щеше да бъде, когато се събуди. Дотогава всички наранявания щяха да са се подули и ставите му щяха да са сковани. Девлин заспа, опитвайки се да пресее информацията, която бе чул от Ейнджъл. Ако дори половината беше вярна, истинската болка тепърва предстоеше.