Джон Кларксън - Хавайска жега

Девлин успя да дръпне предпазителя на мозберга и я пусна на земята. Двете му ръце бяха свободни, но все още не можеше да направи много. Китаецът го вдигна и го тръшна в стената. Девлин изохка. Едва си поемаше дъх. В същия миг на прага се появи друг мъж, който държеше някаква тояга. Прицели се, за да размаже главата на Девлин, но първият нападател стоеше помежду им и пречеше. Девлин отново се опита да измъкне ръцете си, но гигантът го стисна още по-силно и го отмести така, че партньорът му да може да го удари. Девлин видя, че вторият мъж, филипинец, държи остра щека за билярд. Чуха се още викове — мъжки и женски гласове. Филипинецът замахна. Девлин успя да се дръпне, но щеката го удари по дясното рамо.

Гневът и инстинктът му надделяха. Щеше да бъде проклет, ако позволеше на някакъв негодник да разбие черепа му. Той изопна тяло и използва цялата си сила, за да извие ръце в лактите и да се опита да се освободи от китаеца.

Надигна огромните ръце на противника си и го сграбчи изотзад. Китаецът реагира, като засили натиска. Девлин имаше чувството, че гръбнакът му ще се счупи. Филипинецът се прицелваше отново. Девлин стъпи здраво на краката си и завъртя китаеца така, че да застане помежду им. После пак изопна тяло и с всичка сила стовари чело върху огромния нос на китаеца. Костта изпращя. Онзи изрева от болка и хватката му отслабна. Девлин го удари отново, с неимоверни усилия вдигна ръце и най-сетне се освободи от гиганта. Стори го точно навреме, за да избегне поредния удар с щеката. Девлин дръпна китаеца пред себе си, хвана го за главата и ритна с дясното си коляно окървавеното му лице.

Огромният мъж се строполи на пода.

Девлин се хвърли върху втория нападател и го блъсна в стената пред банята. С дясната си ръка го задържа, а с лявата го удари по слепоочието. Човекът изцъкли очи, свлече се на земята и преди да се просне на пода, Девлин заби юмрук в лицето му.

Взе щеката и я хвърли в предната стая. Обърна се и влезе в банята. Китаецът се бе изправил на колене и се опитваше да стане, но беше твърде зашеметен. Девлин се огледа и видя мозберга. Провря се покрай едрия мъж и посегна да вземе пушката, но онзи го сграбчи за панталона и го повлече надолу. После уви ръце около кръста му. Девлин се ядоса. Китаецът не знаеше да се бие. Само сграбчваше и стискаше. Изведнъж от задната част на къщата се разнесоха изстрели. Един мъж извика, а някакви жени започнаха да пищят. Девлин нанесе три бързи удара с лакът в лицето на китаеца, като строши зъбите му. Кръвта изпръска огледалото в банята. Гигантът падна върху мивката и тежестта на тялото му я откъсна от стената. Тръбите се счупиха и обляха помещението с вода.

Девлин се обърна да потърси пушката и в същия миг един човек мина покрай банята. Девлин незабавно надникна, за да види дали е Ейнджъл, но един друг мъж го удари отзад и го блъсна към вратата на предната стая. Девлин се строполи в средата на пода. Първият нападател се обърна и се хвърли върху него, блъскайки го в стената. Той беше по-едрият от двамата. Стисна Девлин за гърлото и го прикова към стената. Другият влезе в стаята и започна като обезумял да удря Девлин в ребрата и бъбреците. Двамата мъже бяха силни. Девлин успя да се предпази от повечето удари с дясната си ръка. По-високият махна ръце от гърлото на Девлин и се изви назад, за да го удари в лицето, но Девлин беше по-бърз. Заби лакът в ребрата му, счупи две от тях и го повали по гръб. Нанесе му още две крошета в лицето. Челюстта на човека изпращя. Мъжът извика. Устата му се напълни с кръв и той изпадна в безсъзнание от силната болка.

Другият се обърна и хукна навън.

Това беше добре дошло, защото Девлин бе изгубил твърде много време. Единствената му надежда беше, че Тули не е позволил на никого да избяга.

Девлин се обърна още веднъж към коридора и не повярва на очите си. Огромният китаец вървеше олюлявайки се към него.

— Луд ли си, да ти го начукам? — извика Девлин.

Нападателят отговори, като отново се опита да го стисне в мечешката си прегръдка. Този път Девлин го изпревари и го хвана за гърлото. После му нанесе няколко удара по вече счупения нос. Гигантът се задави от болка, посегна към главата на Девлин и в същия миг падна по гръб като отсечено дърво.

Девлин тръгна към банята да потърси мозберга. Прескочи неподвижното тяло и влезе в помещението. Пушката лежеше в локва окървавена вода. Той я взе, избърса я с ризата си и се върна в коридора.

В същия миг се разнесе изстрел. Девлин инстинктивно отскочи назад и съзря стрелеца в дъното на коридора. Ейнджъл. Силуетът му се очертаваше на оскъдната светлина, идваща от кухнята. Стреляше с лявата ръка. Дясната беше гипсирана. Жените отново започнаха да пищят.