Джон Кларксън - Хавайска жега

— Кой? Кой го уби? Какво знаеше той?

Нихики отвори уста. Девлин видя, че на челото му светна червена точка от лазерен прицел и мигновено го блъсна вляво, далеч от прозореца, към пода, но главата на полицая експлодира и се превърна в маса от кръв, мозък и кости.

Куршумът, предназначен за Девлин, мина толкова близо до дясното му ухо, че пукотът го оглуши. Той се хвърли на пода и в същия миг голямото трийсет квадратни метра стъкло на прозореца се строши на милиони парчета.

Девлин се претърколи по корем и без да изпуска пистолета, погледна към паркинга. Една жена вляво от него пищеше. Паркингът беше необичайно тих. Девлин забеляза някакво движение в двете коли, спрели по средата. Нападателите явно се бяха скрили в тях.

Яркото осветление в ресторанта му пречеше да вижда в мрака и той знаеше, че ако стане, ще бъде лесна мишена. Остана да лежи на пода до прозореца, сетне започна да пълзи към кухнята и задния изход.

Когато се отдалечи на достатъчно разстояние от прозореца, Девлин се наведе и хукна към вратата. С крайчеца на лявото си око съзря семейството, което се беше скрило до кофите за смет. Мъжът прикриваше с тяло съпругата и дъщерите си. Жената беше престанала да пищи. Тишината някак ги бе успокоила. Възрастният човек клечеше под масата и още държеше чашата с кафе.

— Вървете в кухнята! — извика Девлин.

Стигна до изхода и застана в преддверието, като долепи гръб до стената. Иззад колите излязоха четирима мъже. Тръгнаха предпазливо към ресторанта, отправяйки се към строшения прозорец. Всички носеха щурмови пушки „М16“. Две от оръжията имаха лазерни мерници. Това беше твърде много огнестрелна мощ срещу зиг зауера на Девлин, дори ако успееше да застреля първите един-двама, преди да го забележат. И макар че Тули можеше да открие огън в гръб.

Девлин се обърна и отново влезе в ресторанта, убеден, че се е скрил от погледите им. Тръгна към официалния вход. Когато отвори вратата, видя пикапа, паркиран на магистралата пред „Макдоналдс“. Но нямаше връщане назад. На предната седалка седеше Сам Кий. Той се обърна и започна да стреля с карабина М16, но Девлин вече беше извън обсега на куршумите.

Хвърли се на земята, претърколи се веднъж вдясно и откри огън от полулегнало положение, прицелвайки се в главата на Кий. Три от куршумите му попаднаха в пикапа. Кий се наведе, показа дулото на пушката през прозореца, натисна спусъка и изпразни остатъка от пълнителя с трийсет и два патрона в посоката на Девлин. Куршумите обсипаха земята около Девлин, но Кий продължаваше да стреля, без да се прицелва. Изстрелите на Девлин хвърлиха в паника шофьора на пикапа. Той натисна до пода педала на газта. Гумите изсвириха и пикапът изфуча по магистралата.

Девлин чу първите изстрели на Тули. Претърколи се по гръб и се обърна с лице към входа точно когато първият въоръжен нападател излизаше, или бягайки от куршумите на Тули, или търсейки Девлин. Мъжът го видя в мига, в който куршумът от зиг зауера на Девлин прониза гърдите му. Мигновено последва втори изстрел. Двете преки попадения блъснаха човека към вратата с такава сила, че стъклото се строши на парчета, а металната рамка се огъна.

Девлин скочи и хукна към далечния край на ресторанта. Мозбергът на Тули отново изгърмя. Откъм „Макдоналдс“ се видяха проблясъци от автоматично оръжие. Тули не позволяваше на главорезите да влязат, но вероятно стреляше в тавана, защото не знаеше къде се намира приятелят му.

Девлин стигна до паркинга точно когато самоанецът изскочи иззад колата на нападателите, стреляйки по ресторанта. Девлин хукна към него и извика:

— Тули!

Самоанецът се обърна и го видя, сетне мигновено се завъртя на другата страна и се прицели. Девлин знаеше, че това щяха да бъдат смъртоносни изстрели, защото бяха насочвани от лазерен мерник.

Тули напомпа мозберга, но Девлин извика:

— Недей! Там има петима клиенти. Две деца. Хайде, да се махаме оттук.

Самоанецът с нежелание наведе пушката.

— Включи двигателя. Аз ще те прикривам. Ще се измъкнем през задния изход — добави Девлин.

Тули се завтече към пикапа. В далечината се чуха първите полицейски сирени. Девлин остана до колите на нападателите. Стискаше зиг зауера с две ръце и държеше на прицел ресторанта. Видя една глава и изстреля два куршума в тухлената стена под прозореца на заведението. Мъжът отново се скри. Двигателят на пикапа забръмча. Девлин изстреля още два куршума, обърна се и хукна към пикапа. Вратата беше отворена. Той пъхна пистолета в кобура и взе от седалката мозберга. Напомпа пушката и стреля три пъти в колелата на колите. Наоколо се разхвърчаха парчета гума и метал. Автомобилите подскочиха от удара и сетне се стовариха с трясък на асфалта.