Джон Кларксън - Хавайска жега

Девлин направи две крачки към мястото, където се беше шмугнал Кий, но се отказа да го гони. Тули обърна пикапа и спря до него. Девлин скочи в пикапа и тресна вратата, а самоанецът препусна по задната уличка и свърна в първата пряка вдясно.

Едва тогава Джак избърса лицето си и усети кръвта. Наведе глава и видя, че дясната страна на ризата му е обагрена в тъмночервено.

Излязоха на главната магистрала и Девлин спокойно каза:

— Намали и се слей с другите коли. Може би ще успеем да се измъкнем оттук.

Тули влезе в лявото платно и намали. Стигна до кръстовището, бързо зави и се вряза в уличното движение.

Девлин се наклони към вратата, но запази равновесие. Първата полицейска кола изскочи от уличката зад тях и свърна в противоположната посока.

Девлин докосна лицето и брадичката си и намери източника на кървенето. Завъртя огледалото за обратно виждане и се вгледа в раната. Нещо бе отнесло част от брадичката му. Може би парче летящо стъкло. Или пръстенът на Кий. Или някой куршум. По дяволите, още един грозен белег, помисли той. Ала това нямаше значение. Девлин поклати глава. Бяха убити най-малко двама човека, а той още не бе научил нищо.

— Да му го начукам! — извика той.

Пикапът започна да издава стържещи звуци. Нямаше да го бъде много дълго, пък и лесно щяха да ги разпознаят. Джак посочи паркинга пред търговския център и каза:

— Спри там и паркирай сред другите коли. Трябва да се отървем от този пикап.

— Как ще се приберем, шефе?

— Няма ли таксита в този шибан град?

Тули се засмя.

— Ти и твоите коли не се разбирате много добре тук, а, братко?

Девлин слезе и отговори:

— Така е.

— Не се тревожи. И без това никой няма да ни вземе — ти си целият в кръв, а аз нося пушка. Хайде. Наоколо има много коли. Ще вземем една назаем.

На втория етаж на един изоставен склад близо до „Макдоналдс“ капитан Кенсингтън Макуилямс оглеждаше сцената пред себе си с мощен бинокъл. Полицейски коли, две линейки, пътна помощ и няколко автомобила без опознавателни знаци с проблясващи сини лампи, прикрепени към покривите. Макуилямс поклати глава. Каква бъркотия!

Той остави бинокъла и се отдалечи от прозореца. Трима войници в цивилни дрехи също оставиха биноклите и се обърнаха към него. Следяха внимателно всяко негово движение. Високият му чин изискваше това и те знаеха, че той е готов да ги нападне физически, ако вниманието им отслабне. Макуилямс беше идеалният командир за работата, която вършеха. Той бе служил във въздушните сили, бивша зелена барета и бивш командос от „Делта Форс“. В „Шофийлд“ обучаваше антитерористични екипи. А в действителност беше толкова душевноболен, че не трябваше да командва нищо.

— Господа, наблюдавайте и запомнете онова, което току-що видяхте. В бизнеса с убийства това се нарича пълен провал. Шестима въоръжени мъже и две мишени. Две! Колко мишени са мъртви, ефрейтор А?

— Една, сър.

— Точно така. Ефрейтор Б, колко грешки видя тази вечер?

— Много, сър.

— Да, много. Аз преброих най-малко десет грешки, направени пред очите ви, момчета. Десет. Ще започна с вас, двамата, и очаквам да чуя поне още осем. Ясно ли е, ефрейтор В?

— Тъй вярно, сър.

— Урок номер едно. И най-добрият американски екип не може и не е обучен да преодолее некомпетентността, глупостта и страха.

— Тъй вярно, сър.

— Урок номер две. Наказанието за провал е незабавно ликвидиране. Заемете позиция, господа.

Макуилямс и двама от хората му застанаха зад подпрените на чувалите с пясък снайперистки системи „М24“. Пушките бяха новата модификация на „Ремингтън М700“. Всяко оръжие имаше мощен оптически мерник и тежка, подвижна цев от неръждаема стомана. Третият човек от групата зае позиция зад оптическия мерник. Намиращи се на разстояние седемстотин метра от задния вход на „Макдоналдс“, оръжията на тримата мъже имаха необходимия обхват да поразят мишените си.

Капитан Макуилямс застана зад пушката си. Дишаше бавно и нормализираше сърдечния си ритъм, докато пулсът му стана петдесет и четири — петдесет и пет удара в минута. След трийсетминутно чакане полицията започна да извежда тримата оцелели от хората, които бяха устроили засада на Нихики и Девлин. Ръцете на мъжете бяха зад гърба им, оковани в белезници, а от двете им страни вървяха полицаи и детективи. Наоколо сновяха други ченгета, медицински персонал и съдебномедицински експерти.

— Прицелете се, господа — тихо заповяда Макуилямс. — Стреляйте последователно, от първия до последния. Аз ще започна пръв. Съгледвач, моля, информирай ни за всичко.