Джон Кларксън - Хавайска жега

Нападателите вече бяха изстреляли толкова много куршуми в колите си, опитвайки се да уцелят Тули, че превозните средства вероятно никога нямаше да потеглят, но Девлин не искаше да рискува някой да се измъкне от сцената на местопрестъплението, където лежеше убит полицай.

Той се качи спокойно в пикапа и каза:

— Да минем оттам, по тротоара. Карай бавно, за да не огънем бронята или нещо друго.

Тули беше изпотен и зачервен от престрелката, но успя да изкара пикапа от паркинга и да свърне по една задна уличка, без да счупи нищо.

— Най-добре завий надясно и се измъкни колкото можеш по-надалеч от тази бъркотия.

Самоанецът превключи скоростите. Измина половин пресечка, когато в уличката на около петдесет метра пред тях се шмугна един друг пикап.

Зад волана седеше Сам Кий. Съвсем сам. Когато видя Девлин, той извади карабината и започна да стреля. Тули свърна надясно, за да избегне пороя от куршуми и се блъсна в една стена. Разпращайки искри и скърцайки ужасяващо, пикапът се плъзна по тухлите. Един куршум разби предното стъкло. Парчетата обсипаха лицето на Девлин, който стреляше по пикапа на Кий.

Тули натисна спирачките и взе мозберга. Внезапното спиране едва не изхвърли Девлин през предното стъкло. Самоанецът се прицели и стреля по Кий. Пикапът на бандита подскочи, сякаш се бе блъснал в някаква преграда и зави надясно. Фарът му се блъсна в един телефонен стълб. Колата се завъртя по посока на часовниковата стрелка и застана със задницата към Девлин и Тули. Кий изскочи навън. Девлин стреля още два пъти. Кий се скри зад пикапа, сетне се показа, насочил карабината. Тримата мъже натиснаха спусъците, но нищо не се случи. Амунициите им се бяха свършили. Те изругаха едновременно, но Девлин се раздвижи пръв. Слезе от пикапа и хукна към Кий.

Главорезът хвърли пушката и се затича към Девлин. Беше навел глава и ръмжеше, а огромните му ръце бяха готови да мачкат. Точно преди да се сблъскат, Девлин спря, отмести се встрани и внимателно прецени времето за действие. С лявата си ръка удари дясното рамо на Кий, а с другата го хвана под мишницата. Завъртя го и използвайки инерцията на тялото му, го хвърли във въздуха.

Кий падна с протегната дясна ръка, претърколи се през рамо и стъпи на крака. Девлин се приближи до него, но Кий се изправи навреме, за да го ритне странично с десния си крак. Девлин успя да избегне удара в лицето, но петата на Кий смаза левия му лакът и цялата му ръка изтръпна от пронизващата болка. Девлин замахна с дясната си ръка и уцели Кий в ухото. Бандитът изохка. Девлин се завъртя и го ритна в слънчевия сплит, но неточно, и ударът попадна в твърдия стомах на Кий, отхвърляйки го назад, без да го нарани. Кий се нахвърли върху Девлин, опитвайки се да го сграбчи. Девлин го държеше здраво, но онзи беше невероятно силен. Кий се изплю в лицето му и изръмжа:

— Шибан белокож, ще те счупя на две!

Девлин премести центъра на тежестта си и се опита да събори Кий, но бандитът вдигна крак и го ритна в ребрата. Това причини болка на Девлин, но беше грешка. Кий остана за миг на един крак, загуби равновесие и Девлин го простря на земята. Ала главорезът се бе вкопчил в него и го повлече надолу. Девлин нямаше друг избор. Строполи се тежко върху Кий и използва инерцията, за да му нанесе мощен удар в лицето. Скулата и очната ябълка от лявата страна изпукаха. Обезобразената страна. Кий изохка от болка. Беше разярен. Изръмжа и отхвърли Девлин от себе си. Девлин се претърколи и стъпи на крака, но бандитът скочи и го блъсна към пикапа си, после вдигна юмрук, за да размаже лицето му. Нанесе му пет силни удара, предназначени да осакатят и да счупят нещо. Девлин се наведе и се предпази от повечето удари с ръце, лакти и рамене. Кий спря за секунда и Девлин се изправи. Нанесе му съкрушителен ъперкът, уцелвайки го право в гърлото. Девлин внимателно използва няколко комбинации от бързи, остри и въртеливи удари — първо в ребрата и в слънчевия сплит, после в челюстта, носа и лицето. И отново. И отново. Кий се опитваше да се предпазва, но знаеше, че са го победили. Той притежаваше сила и злоба, а Девлин — сила и сръчност. Кий се нахвърли отчаяно върху Девлин, но силите му се бяха изчерпали. Девлин се приготви да го ритне в коляното, но Кий успя да го отхвърли от себе си, блъскайки го към земята. Докато Девлин възвръщаше равновесието си, Кий вече тичаше по улицата. След секунди се скри между два от складовете и изчезна.

В същия миг в далечния край на улицата блеснаха сини полицейски лампи. От задната уличка се зададоха няколко коли.