Джон Кларксън - Хавайска жега

Рейчъл се обърна, видя Девлин и веднага застана между двамата мъже. Погледът й сновеше ту към единия, ту към другия. Усещаше гнева, пламтящ между тях.

— Кой си ти, да ти го начукам?

Девлин тихо отговори:

— Някой, който не се нуждае от помощта на други задници, за да пребие човек. Защо не послушате тази жена и не се разкарате оттук?

Кий се изправи в цял ръст, изпъчи гърди и се усмихна. Огледа Девлин от главата до петите, кимна и рече:

— Охо, тук имаме истински кораво копеле, а? Какво има в джоба ти, твърдоглавецо? Щом не се нуждаеш от помощ, защо държиш онова нещо в джоба си? — Кий потупа джобовете си и надигна фланелката си. — На мен не ми трябва оръжие. Щом си толкова печен, остави шибания пистолет и ела да ме изхвърлиш оттук. Хайде, бяло копеле. Като искаш да издаваш заповеди, да видим с какво можеш да ги подкрепиш. Само ти и аз.

Рейчъл се приближи до Девлин. Сложи ръка на голите му гърди и леко се опита да го блъсне назад, но беше по-лесно да премести дърво. Девлин не помръдна.

— Влизай вътре — тихо каза тя. — Всичко свърши.

Ръката й беше удивително нежна. Говореше много тихо и го успокояваше. Всичко се събра в един фокус. Хладният нощен вятър галеше лицето му. Облаците отминаха и пълната луна блесна. Девлин погледна обезобразеното лице на Кий и се вгледа в очите му. Обзе го омраза. Нищо не беше свършило. Знаеше, че ако отстъпи, онези типове ще се нахвърлят върху него. Покажеше ли и най-малката слабост, щяха да го разкъсат като глутница вълци. Девлин отмести очи от Кий, за да погледне другите. За част от секундата видя всичко — слюнката по брадичката на единия и изподраните кокалчета на ръцете на другия. Тримата бяха огромни. Четвъртият, които се криеше зад тях, беше филипинец. Ейнджъл. Държеше ръката зад гърба си и Девлин знаеше, че стиска пистолет или нож. Пресметна, че ще стреля първо по филипинеца. Останалите вероятно щяха да се разпръснат след първия изстрел. А Кий щеше да се нахвърли върху него.

Девлин полека отмести Рейчъл зад себе си и видя още един бял мъж, който се появи от тъмния паркинг и помогна на пребития да стане. Девлин се удиви, че жертвата на Кий може да стои на краката си. Приятелят му вероятно се беше скрил по време на боя. Поне не го беше изоставил напълно. Двамата изчезнаха, препъвайки се в мрака. Кий и хората му вече не се интересуваха от тях. Бяха се съсредоточили върху Девлин.

— Всичко свърши — повтори Рейчъл.

Но вече никой не я слушаше. Девлин и Кий се гледаха в очите. Нямаше да помръднат, докато спорът между тях не завършеше по един или друг начин.

Изведнъж воят на полицейски сирени наруши тишината. След няколко секунди на паркинга спряха две коли. Нямаха отличителни знаци, но на покривите им примигваха сини лампи.

Кий се обърна.

Девлин не откъсна очи от него и от хората му. Внимателно наблюдаваше филипинеца, докато се увери, че дребният тип няма да стреля.

С периферното си зрение Девлин видя две униформени, ченгета. И двамата бяха млади местни мъже. Униформите им бяха тъмносини, а ризите — изгладени и колосани. Панталоните им бяха измачкани. Вървяха наперено и бавно с многозначителни усмивки на лицата. Девлин не мислеше, че има на какво да се усмихват. С възмущение установи, че полицаите гледат на случката като на обикновен уличен бой между момчета.

По-високият извика:

— Какво става, Сам?

— Върху главата ми се изсипва дъжд от бледолики лайна, ето какво. Не трябва да пускаш тая измет в моя град Кана. Писна ми да го правя сам.

Ченгетата погледнаха Рейчъл и Девлин. Изглежда не знаеха какво да сторят.

— Прибирай се — каза Рейчъл на Девлин.

Той предпочете да избегне проблемите, свързани с пистолета в джоба му, затова се обърна и тръгна към вратата.

— Какво ви става? — попита ченгетата Рейчъл. — Не можете ли да стоите тук в първия петък от месеца? Колко пъти казвам на вашите хора, че на този паркинг трябва да дежури някой? Знаете, че ще има неприятности. Какъв смисъл има да идвате, след като всичко е свършило?

— Хей, мамче, я се успокой — каза първият полицай. — Обадиха ни се само преди пет минути.

— Скоро тези момчета ще убият някого за това време.

Девлин се качваше по стълбите, когато чу, че второто ченге попита:

— Кой беше онзи едър мъж, който влезе в къщата ти?

— Мой гост, който се събуди заради онези животни. Не се грижете за него. Отидете в онзи смрадлив бар и вижте кого пребиха Кий и момчетата му тази нощ.

— Защо не престанеш да крещиш, Рейчъл? По-добре ни разкажи какво стана — рече първият полицай.