Джон Кларксън - Хавайска жега

Девлин приключи със закуската, плати и излезе. Посетителите на заведението го зяпаха. Непознатите в града се разпознаваха отдалеч.

Рейчъл седеше на верандата и пиеше сутрешното си кафе. Когато Девлин се върна, тя попита:

— Закуси ли?

— Да. В кафенето отсреща.

— Харесвам палачинките им.

— И аз.

— Мисля, че трябва да поговорим, ако имаш малко свободно време.

Той седна на плетеното канапе срещу нея и отговори:

— Разбира се.

— Снощи в джоба ти имаше пистолет, нали?

— Да. И сега го нося.

— Щеше ли да го използваш?

— Мисля, че знаеш отговора.

— Да. Кой си ти, Девлин?

— Работя за една частна охранителна компания. Имам разрешително за носене на оръжие. Разследвам смъртта на Били Кранстън.

— Били Кранстън?

— Познаваше ли го?

— Кой беше той?

— Живял е в този град или около него в продължение на десет години. Намерили са го мъртъв в тропическа гора на север оттук.

— Имаш предвид онзи нещастник, който е бил полуизяден от прасетата?

— Да.

— Познавах го под името Джон Съншайн.

Девлин кимна.

— Точно така. В докладите пишеше, че е бил известен с това име.

— Да. Едно от многото. Веднъж в годината сменяше името си. По едно време беше Джон Пъблик, друг път — Джон Доу. Спомням си, че беше и Джон Америка, но не съм чувала да се нарича Кранстън.

— Местните хора дори не са знаели истинското му име, така ли?

— Едва ли. Но аз не го знаех, а го познавам, откакто дойде тук. Преди около десет години. Помагаше. Работеше една-две седмици, после изчезваше.

— Знаеш ли нещо друго за него?

— Мисля, че беше добър човек. Работеше съвестно. Беше затворен. — Рейчъл млъкна, сетне реши, че може да се довери на Девлин. — Според мен той страдаше. Имах чувството, че се махаше, за да не причини неприятност някому. Не беше способен да се задържа дълго на едно място. Дойдеше ли му твърде много, изчезваше.

Девлин кимна, опитвайки се да си представи Били.

— Имаше ли приятели?

— О, почти всички се държаха дружелюбно с него. Но не знам да е имал приятели. Пушеше много марихуана. Вероятно това го караше да бъде толкова сдържан. Да живее в свой собствен свят. Не знам кои са били приятелите му. Напоследък предпочитам да стоя вкъщи. Градът все повече ме плаши.

— Снощи не се страхуваше.

Тя го погледна строго и рече:

— Страхувах се. Отначало не. Бях твърде ядосана, за да се страхувам. Но като видях в какво съм се забъркала, се уплаших. Когато се прибрах, не можах да стигна до тоалетната. Една жена на моята възраст не издържа на такива неща.

— Защо излезе на улицата?

— За да спра онова, което ставаше.

— Защо беше единствената?

— Хората в този град се страхуват.

— От Кий ли?

— И от неговите хора.

— Защо?

— Видя какво направиха.

— Защо не им сториха нищо?

— Не знам. От време на време полицията се опитва да го озапти, но не успява. Той има адвокат, който го измъква. Знам ли? Предполагам, че трябва да убие някого, за да се решат.

— Познаваш ли човека, когото пребиха?

— Не. Но сутринта чух, че бил един от работниците от петролната сонда при геотермалния извор.

— Петролна сонда ли?

— Явно използват същите съоръжения като за геотермалните извори. Правят дупки в земята.

— Разбирам.

— Предполагам, че Кий и неговите главорези не са чакали дълго, за да си намерят повод.

— Защо?

— Ами, те се перчат така, сякаш са пазители на богинята Пелей.

— Така ли?

— Да. Това, разбира се, са глупости, но много добронамерени хора бяха разстроени заради геотермалния извор.

— Идеята да се използва тази енергия е добра.

— Не и ако смяташ, че ще разгневиш богинята — засмя се Рейчъл. — Можеш ли да повярваш? Хората строят от десетилетия в сянката на два от най-активните вулкана на света. Единият, Килауеа, изригва и в момента. От десет години бълва потоци лава, която заличи от лицето на земята цели градове. Нямаш никакви гаранции, че догодина няма да си погребан на трийсет сантиметра под лавата. И никой не може да направи нищо. Ето защо хората се молят на онази митическа богиня. Изобщо цялата идея да живееш на този остров е глупава, а онези тъпаци се притесняват за няколко дупки в земята.

— Но някои наистина вярват в богинята.

— Убедена съм. А други използват тази вяра за собствена изгода. Най-големият водач на антигеотермалния протест бе разкрит, че отглежда марихуана в онази част на тропическата гора, където искаха да пускат сондата. В какво е вярвал?

— Кий има ли нещо общо с това?