Джон Кларксън - Хавайска жега

Заспа, представяйки си как Лийлани седи до него на плажа.

Успя да заспи въпреки музиката, шума на двигателите на колите и тряскането на вратите, но виковете го събудиха. А непогрешимият звук от юмручни удари го изкара от леглото…

От опит Девлин знаеше, че повечето улични побои продължават няколко секунди. Пресметна, че този е траял най-малко минута. За толкова време се събуди, разпозна звуците и вдигна щорите. Индийската смокиня му пречеше, но въпреки това успя да види група мъже, които се движеха пред бара. Изведнъж един едър и набит човек се откъсна от групата и хукна към паркинга. Беше бял и издокаран като за петък вечер. Чисти джинси и бяла риза с дълги ръкави, скъсана на рамото. Лицето му вече беше подуто и подпухнало от ударите. От носа му течеше кръв, която обагряше бялата риза в тъмночервено.

След него — досущ глутница чакали — се втурнаха четирима мъже. Първият, който го настигна, го повали на черната сгурия на паркинга. Удари го достатъчно силно, за да изкара въздуха от белите му дробове. Другите трима го обкръжиха, преди да понечи да се надигне.

От другата страна на улицата към групата бавно тръгна един едър мъж. От описанието на Лийлани Девлин разбра, че това е Сам Кий.

Жертвата успя да се изправи на колене. Помъчи се да стане, но беше твърде зашеметен. Кий нехайно вървеше към него, сякаш разполагаше с време. Приближи се на около метър и половина, после изведнъж направи пет бързи крачки и ритна мъжа силно в ребрата. Ритна го така, сякаш нападател искаше да вкара гол. Белият падна на една страна. Кий започна да скача върху лицето и гърдите му, крещейки:

— Мръсно бяло лайно!

Мъжът се опита да се предпази с ръце, но подскоците бяха твърде силни и добре премерени. Изохка от болка и се помъчи да се претърколи. Започна да им вика да престанат, но когато Кий се отдръпнеше, другите четирима го нападаха със злобни ритници и удари, надпреварвайки се кой да бъде пръв. Сякаш искаха да покажат на Кий, че могат да причинят същата болка.

Човекът се сви на кълбо. Кий дръпна главорезите си настрана, приближи се до него, подскочи и с всичка сила се хвърли на коляно върху тялото му, отпускайки цялата си тежест и крещейки:

— Да!

Направи го още веднъж, очевидно за да счупи ребрата му. Един от бандата се опита да отмести с ритник ръцете от главата на белия мъж.

Девлин чакаше всичко това да свърши, но побоят не спираше.

Изведнъж Кий извика:

— Престанете. Вдигнете го.

Девлин бързо обу панталона си, грабна зиг зауера и го пъхна в джоба си. Погледна през прозореца и видя, че гамените бяха подпрели бития мъж на една кола. Човекът се бе превил на две. Кий направи знак на другите да се отдалечат и се приближи до него с вдигнати ръце, сякаш искаше да каже: „Виждаш ли, нямам оръжие“. За миг Девлин помисли, че може би се готви да разговаря с него, но Кий му нанесе три светкавични странични ритника, издавайки каратистки викове.

Намесиха се и останалите. Удряха с всичка сила по цялото тяло и главата.

Девлин се запита къде е полицията и тръгна към вратата. Не знаеше какво става, но нямаше никакво намерение да стои в стаята си и да гледа как използват един човек за боксова круша.

Рейчъл вече беше долу и тичаше към паркинга, викайки:

— Престанете! По дяволите, престанете!

Когато Девлин излезе на улицата, Кий и хората му бяха оставили пребития бял мъж и вървяха към Рейчъл. Тя стоеше на около трийсет крачки от вратата. Беше облечена в дълга нощница, а посивелите й коси се развяваха от нощния вятър. В дясната си ръка държеше бамбуков бастун, дълъг колкото нея. Тя тропна с него по земята и изкрещя:

— Остави човека на мира и се махни оттук, Сам. Вече се обадих на полицията.

Девлин застана на около пет крачки зад нея. Дясната му ръка беше в джоба и стискаше пистолета.

Кий вървеше наперено. Хората му го следваха. Жертвата им се бе свила на земята.

Кий спря на няколко крачки от Рейчъл и каза:

— На кого викаш, шибана бяла кучко?

— Аз не се страхувам от теб, Сам. Ти и твоите момчета сте пияни. Защо не се приберете вкъщи и не престанете да биете хората?

Кий я изгледа.

Девлин усети омразата му.

— На кого мислиш, че заповядваш, тъпа дъртачко?

Рейчъл се разтресе от страх, но не помръдна.

— Хайде, отивайте си у дома — извика тя.

— Тук е шибаният ми дом! — изкрещя Кий.

Имаше такъв вид, сякаш щеше да я зашлеви през лицето с опакото на ръката си.

Девлин направи две крачки напред.

— Кой е онзи, по дяволите? Най-после си наела телохранител. Ако продължаваш да ми казваш какво да правя, трябва да си намериш някой наистина добър бияч.