Джон Кларксън - Хавайска жега

Самоанецът я разгърна.

— Онова кръстче е мястото, където са намерили тялото — каза Девлин, сетне изчака, докато Тули го намери, и му подаде топографска карта на района. — Отбелязал съм го и тук.

Тули разгърна по-подробната карта и внимателно я разгледа, проследявайки имената на пътищата и другите обозначения.

— Тънките черни линии са стари черни пътища. Половината вероятно са обрасли.

— Знам — рече Девлин, — но са помогнали на много хора да отглеждат марихуана там.

— Да, и още отглеждат. Но това е дребна работа. Насажденията лесно се забелязват от хеликоптер. Мислиш, че Кранстън е влязъл в нечия нива и си е намерил белята?

— Това е една от теориите.

— И сега ме водиш там, така ли?

— Да.

— О, добре. Чудесно. Искаш да вляза в нивата с марихуана на някой гадняр.

— Не се тревожи, Тули. Видят ли те, ще избягат в противоположната посока.

— И още как. Видят ли ни, веднага ще извадят проклетите пушки.

— Ако сега там има някой, искам да разберем кои са.

Самоанецът отново погледна картата и попита:

— От север ли ще влезеш или от изток?

— От север. Виждаш ли онзи некултивиран участък?

— Да.

— Тази сутрин ходих там и се опитах да тръгна по Стардъст Роуд. Виждаш ли го?

— Аха.

— Надявах се да изляза на пътя, който отива в онзи отдалечен район. Как се казва?

— От южната страна ли?

— Да.

— Няма име, шефе.

— Точно така. Пътищата вече не се пресичат. Превръщат се в кални пътеки, после се губят. Можеш да вървиш, но не и да минеш с кола. Затова ще се движим по този път и сетне по Саут Кулани Роуд.

Тули се вторачи в картата и каза:

— Да. Топографската карта показва, че там, където отиваме, има няколко къщи, но това е всичко. Предполагам, че ще можем да минем. — Тули пусна картата на пода и пак скръсти ръце на гърдите си. — На картата изглежда много по-лесно, отколкото ще бъде, шефе.

Девлин и Тули се движеха по магистралата на юг от резервата Олаа. Подобно на повечето земи, отделени за заселници, резерватът Олаа се намираше в област, където малцина искаха да живеят — навътре в тропическата гора. Но в този отдалечен район имаше двеста и шейсет декара плодородна земя, която беше изорана и превърната в нещо като ранчо. Собственост на Сам Кий. Той отглеждаше добитък, папая и кафе — достатъчно, за да оправдае притежанието на земята.

В хола на чифлика го чакаха осем човека. Пушеха дебели цигари с марихуана и пиеха малцова бира от бутилки с широки гърла. Когато Кий влезе, всички бяха пияни и дрогирани. Но веднага щом той се появи, хората му изтрезняха и се заслушаха в думите му. Преди да затвори плъзгащата се врата, Кий започна да издава заповеди.

В същото време Тули и Девлин се лутаха насам-натам в отсечката от шестстотин метра на магистрала 11, опитвайки се да намерят пътя, водещ към некултивирания участък. В продължение на половин километър те караха по един сравнително чист черен път. Минаха покрай няколко уединени къщи. Видяха електрическите кабели към тях, но резервоарите за вода на покривите показваха, че в района няма канализация.

След около петстотин метра пътят се превърна в два обрасли коловоза. Девлин трябваше да кара бавно. В продължение на три километра колата подскачаше и криволичеше насам-натам. Най-после намериха пътя, който щеше да ги отведе на изток, в дълбините на тропическата гора. Вече нямаше електрически кабели. Нито телефони или къщи.

Пътят ставаше все по-лош — твърде неравен и обрасъл. Девлин спря. Двамата с Тули слязоха и разгърнаха топографската карта на задния капак. Съдейки по мащаба, те вероятно се намираха на около четиристотин метра източно от мястото, успоредно на района, където бе намерено тялото на Били Кранстън. Ето защо трябваше да навлязат в тропическата гора и да извървят три километра на юг.

Девлин отвори багажника и извади чифт туристически обувки. Измъкна от найлоновата торбичка и новите чорапи, седна и ги обу. Сетне нахлузи туристическите обувки и каза:

— Разстоянието е малко. Не повече от три километра.

Тули се засмя и отговори:

— Първо ги почувствай, после ми кажи, че е лесно, братко. Защо трябва да отидем там?

— Това е единственото място, откъдето мога да започна. Искам да разбера как тялото се е озовало там и какво има наоколо.

Самоанецът сви рамене и кимна, после извади една раница от пътническата си чанта и натъпка вътре съдържанието на пазарската торбичка.

Девлин стана, затвори багажника и погледна към гората. Дърветата не бяха гъсти. Ала земята беше покрита с дебел пласт папрат, треви, мескитови храсти и лози.