Джон Кларксън - Хавайска жега

Глиганът вече квичеше и ревеше като обезумял. Изправи се на задните си крака, изви гръб и замахна към кучето с острите си копита. Тули не се пускаше.

Девлин имаше чувството, че го е блъснала кола, но успя да се изправи на колене. Наоколо летяха пръски кал, кръв и валма козина. Девлин още стискаше зиг зауера. Тъкмо изкрещя на Тули да пусне звяра, когато от гората изскочиха още два помияра и започнаха да лаят и да връхлитат върху глигана.

Тули се пусна и се изтърколи на земята. Кучето се отказа от борбата с глигана и се насочи към едрия самоанец. Тули беше невероятно бърз. Изправи се на колене и се обърна към щракащия със зъби пес. Кучето скочи към него и Тули го прасна с юмрук по муцуната. Догът падна, а самоанецът се хвърли върху него и го сграбчи за гърлото. Другите две кучета се изправиха пред глигана и започнаха борба с чудовището.

Глиганът изръмжа и промуши кучето, което се приближи до него, разпорвайки целия му корем. Песът започна да вие, а вътрешностите му се изсипаха на земята. Глиганът заора в зейналата дупка, вдигна кучето във въздуха и го метна на земята, но това даде възможност на третото куче, ръмжащ и лаещ питбул, да хвърли върху него и да впие зъби в гърлото му.

Огромният звяр замахна с лапи и разтърси грамадната си глава, опитвайки се да се освободи от питбула. Смачка го, но кучето продължи да го държи в смъртоносната си хватка.

Тули бе повалил първото куче на земята под себе си и се мъчеше да смачка гръкляна му, ала песът бе запазил достатъчно сили, за да дере ръцете, гърдите и стомаха му. Самоанецът се държеше, но не можеше да запази равновесие, за да убие гърчещото се куче.

Девлин се приближи до тях, опря дулото на пистолета в окото на кучето и натисна спусъка. Главата на помияра експлодира, но Тули продължи да го души. После се изправи, вдигна мъртвото куче и хвърли безжизнения му труп на глигана и питбула.

В същия миг от гората изскочиха още три ръмжащи кучета. Две от тях се нахвърлиха върху глигана, но третото се насочи към Девлин и Тули. Девлин застана пред самоанеца, прицели се и изпразни пълнителя на зиг зауера в кучето, което падна като ударено с бейзболна бухалка.

— Мамка ти! — изрева Девлин и извика към Тули: — Хайде!

Но едрият мъж се бе паднал на земята. Девлин се приближи до него и се опита да го хване за ръката. Самоанецът беше облян в кръв. Дъждът се лееше като из ведро и кожата на Тули беше хлъзгава. Девлин го сграбчи под мишниците и го изправи на крака. Едрият мъж разтърси голямата си глава, за да облекчи болката и избърса кръвта от лицето си.

— Хайде — повтори Девлин и повлече Тули на юг, обратно на посоката, откъдето нападаха кучетата, далеч от кръвта и миризмата на месо, която витаеше около умиращия глиган.

Едно от кучетата бе впило зъби в рамото му, а другото разкъсваше зурлата.

Залитайки, Тули и Девлин тръгнаха напред, но изведнъж някъде от гората се разнесоха изстрели от автоматично оръжие. Наоколо се разхвърчаха буци пръст и камъни. Двамата се хвърлиха на земята.

Девлин надигна глава и се вторачи в поройния дъжд, опитвайки се да разбере откъде се стреля. Но изстрелите идваха от дълбините на шубраците.

— Мамка му! — изкрещя той. — Които и да са, те се опитват да ни накарат да се върнем при кучетата.

Двамата чуха как глутницата вие някъде зад гърба им.

— Трябва да продължим, човече — извика Тули. — Кучетата са за предпочитане пред куршумите. Колко патрона ти останаха?

Девлин пъхна нов пълнител в зиг зауера.

— Петнайсет.

— Доста кучета трябва да убием.

— Как се чувстваш?

Тули разкърши ръце.

— Нямам нищо счупено или ухапано. — Самоанецът пропълзя няколко метра и взе раницата си. — Да вървим.

Двамата хукнаха приведени на север, към гъсталаците. Няколко куршума обсипаха земята около тях. Девлин и Тули заобиколиха битката между двете животни. Кучето, което бе захапало глигана за гърлото, издъхваше. Другото, впило зъби в рамото му, още се бореше и ръмжеше. Главата на глигана се влачеше под тежестта на песовете. Последното бе успяло да го захапе за предния ляв крак и го бе счупило. Звярът вече не можеше да се движи, но на всеки няколко секунди събираше сили, разтърсваше глава и отваряше уста срещу кучетата.

Девлин и Тули минаха покрай глигана, но един от помиярите ги видя и мигновено се втурна към тях. Девлин се обърна, приклекна, стреля два пъти в гърдите и в главата му и кучето се строполи мъртво.

— Тринайсет — отбеляза Девлин.

— Чакай — извика Тули.