Джон Кларксън - Хавайска жега

Дванайсет часа по-късно лодката отново се появи. Носеше друг товар. Този път един от хеликоптерите на бреговата охрана я проследи до малкия кей извън пристанището на Хило. Деветимата морски пехотинци от специалното подразделение на военноморските сили „Тюлен“ слязоха на брега същата нощ, когато армията нападна Кахоа. Операцията беше класическа. Цял живот се бяха готвили за нея.

Хеликоптерът излетя от военноморската база в Оаху. Пехотинците скочиха във водата на около петстотин метра от брега. Започнаха да плуват под вода и когато се приближиха до малкия кей, се разделиха на две групи. Трима се качиха на лодката, с която хората на Лиху пренасяха оръжието, а останалите шестима останаха да чакат във водата. Мъжете на лодката направиха фаталната грешка да атакуват морските пехотинци. За по-малко от две минути пехотинците убиха двама от членовете на екипажа и плениха другите двама.

Водачът на пехотинците блъсна един от оцелелите към мъртвите му другари, сръга го между краката с картечния пистолет „Хеклер и Кох“ и попита:

— Колко от приятелчетата ти са на брега и къде?

— Трима — мигновено отговори човекът. — До зелената палатка. От отсамната страна на вълнолома.

Командирът предаде информацията на чакащите във водата морски пехотинци. Те решиха да заобиколят вълнолома и да се приближат към палатката изотзад. Най-трудното от цялата операция беше плуването. Щом стигнаха до брега и свалиха аквалангите, не им оставаше нищо друго, освен да атакуват палатката. Видът на шестимата морски пехотинци в пълно бойно снаряжение беше достатъчен, за да сложи край на всяка мисъл за съпротива. Малко по-трудно беше да разберат къде са армейските оръжия.

Морските пехотинци довлякоха тримата мъже на Лиху до водата и завързаха ръцете и краката им. Накараха ги да коленичат в пясъка, застанали един срещу друг.

Командирът се приближи до най-едрия и допря дулото на беретата със заглушител в тила му.

— Вашите действия се преценяват като враждебни и насочени срещу Съединените щати. Или ще кажеш къде са оръжията, или ще те застрелям.

— Не знам нищо за никакви оръжия. Ние само…

Командирът натисна спусъка и главата на човека експлодира, опръсквайки с кръв и мозък лицата на другите двама. Пехотинецът спокойно се приближи до следващия и повтори въпроса си дума по дума.

Мъжът отговори, преди морският пехотинец да довърши изречението.

За трийсет минути пристанището на Хило, паркът и товарният док бяха затворени от войските на националната армия. За два часа войниците намериха оръжията, скрити в огромните канализационни тръби. Оцелелите бяха арестувани от военната полиция, а убитите — пренесени с кораб в моргата в Хило. Екипът от специалното подразделение „Тюлен“ реши да се върне с корабче в базата си в Оаху, така че присъствието им да бъде потулено от хорските очи. Всичко бе извършено толкова бързо и сръчно, че неколцината бездомници, които спяха в крайбрежния парк, дори не се събудиха.

На шестия ден от престоя им на брега на Кона Девлин, Лийлани и Тули се върнаха в Оаху. Час преди залез-слънце те влязоха в къщата на Кранстън на Северното крайбрежие. Тули изостана на няколко крачки. Не искаше да се отдели от Девлин, докато не го видеше, че напуска островите.

Голямата къща на плажа беше пуста. Бе загубила своя спретнат вид. В мивката имаше мръсни съдове. Тънък слой прах покриваше дървения под, а на масата се мъдреше купчина неотворена поща.

Големият дог на Кранстън лежеше на верандата, но се оживи, когато видя Лийлани. Кучето правеше смешни опити да подскача наоколо и да изглежда щастливо. Лийлани го погали по ушите, наведе главата му към гърдите и му нареди да седне.

Девлин тръгна след нея и видя Кранстън да стои на десетина крачки на изток от къщата. Беше запалил огън в металния варел за боклук. Генералът разпалваше пламъците със съдържанието на една голяма картонена кутия.

Когато се приближи, Девлин видя, че Джаспър изгаря военната си униформа, гравираните паметни плочки, почетните ленти, медалите и грамотите — почестите по време на един живот, отдаден на армията.

Генералът беше само по един износен кадифен панталон, небръснат. Изглеждаше отслабнал. Признаците на дълбока депресия го обграждаха като черен облак.

Лийлани направи знак на Девлин да почака. Приближи се до баща си, който бе погълнат от заниманието си. Когато тя влезе в обсега на периферното му зрение, Кранстън вдигна глава и се вгледа в нея. Сякаш не разбираше коя е Лийлани. Счупеният й нос още беше подут. Кожата под очите й беше синкава. Лийлани носеше бейзболна шапка, която скриваше по-голямата част от превръзката на дясната страна на главата й. Махна шапката и Джаспър видя, че там главата й е обръсната.