Джон Кларксън - Хавайска жега

Лесно намери задните стълби, които водеха от кухнята до спалните. Когато излезе на площадката, Кранстън се учуди, че толкова много хора сноват напред-назад в просторния централен коридор, образуващ правоъгълник около двойното стълбище. По-голямата част от активността беше съсредоточена около ъгловите апартаменти. Джаспър видя две шаферки, една жена, която приличаше на шивачка и мъж — вероятно фризьор.

Величественият генерал застана там за миг, опитвайки се да отгатне къде може да е Лиху. В дъното на коридора, водещ към главното стълбище, забеляза Чарли, който стоеше пред една врата и веднага се отправи към едрия телохранител. Авторитетната осанка на Кранстън накара Чарли да чака. Генералът прекоси половината коридор и едва тогава Чарли тръгна към него.

Кранстън вдигна лявата си ръка, сякаш искаше да каже: „Всичко е наред. Само желая да поговоря с теб“, но телохранителят беше непреклонен.

— Не си на подходящото място, войнико.

— Знам — отговори Джаспър. — Трябват ми малко напътствия.

Чарли не се интересуваше. Сграбчи Кранстън за лявата ръка и го обърна. Беше абсолютно убеден, че само насочва един гост, който вероятно е пиян и се е изгубил.

Генералът знаеше, че има само един начин да се справи с много по-едър и млад мъж от себе си. По душа Кранстън беше боец и все още много силен. Той се завъртя и с всичка сила удари Чарли право в гърлото. Беше напълно съсредоточен. Знаеше, че ударът ще бъде смъртоносен. И наистина се оказа такъв — смаза трахеята на Чарли. Задавен, телохранителят се свлече на колене, а Джаспър бързо запуши устата му, за да заглуши звука. Сетне го повали по гръб на пода и притисна коляно в гърлото му, за да го довърши. Съпротивата продължи около минута, сетне телохранителят изпадна в безсъзнание и срещна смъртта.

Кранстън не си направи труда да скрие тялото. Изправи се, като залитна, после запази равновесие и тръгна към вратата, която Чарли охраняваше. Тихо я отвори, извади колта и влезе.

Озова се в друг коридор. Не беше виждал толкова сложно проектирана къща. Вдясно коридорът минаваше през някаква врата и продължаваше към един отворен балкон. Отвън се разнасяше шумът на гостите и музиката, изпълнявана от струнен квартет. Насреща беше банята. Вляво имаше затворена врата. Кранстън инстинктивно се насочи наляво. Беше ясно, че в ъгловата част на този етаж са спалните на Лиху и на съпругата му. Джаспър не беше сигурен какво точно ще направи, ако се озове в спалнята на жената, но за щастие влезе при Еди Лиху. Дебелакът седеше на ръба на леглото и се опитваше да сложи копчетата на ръкавелите на колосаната си риза.

В един мимолетен миг на прозрение Кранстън реши, че съпругата на Лиху би трябвало да му помага. Стигна до извода, че не са много близки, ала това не го изненада.

Дебелият килим на пода заглуши стъпките му.

Генералът се приближи до Лиху и застана пред него с пистолет в ръка. Дебелакът най-сетне вдигна глава и го забеляза. Лиху скочи с изненадваща скорост за човек с неговите размери, но все пак не достатъчно бързо. Кранстън вдигна дясната си ръка, допря големия колт до гърдите му и без да се колебае, натисна спусъка. Еди Лиху само успя да го хване за китката, после сърцето му експлодира и тялото отхвръкна назад към леглото.

Генералът беше толкова съсредоточен, че не чу изстрела. Вероятно огромното тяло на Лиху бе погълнало по-голямата част от гърмежа. Кранстън погледна димящото дуло и забеляза, че ръкавът му е опръскан с кръв.

Колтът беше твърде горещ, за да го пъхне в колана си, затова Кранстън продължи да го държи в ръка. Обърна се и излезе от стаята.

— Еди? Какво беше това? — извика от спалнята си съпругата на Лиху.

Неизвестно защо, Кранстън се поддаде на желанието си да й отговори.

— Нищо — каза той.

— Какво? — попита жената.

Колтът се охлади и Джаспър го пъхна в колана си. Не бързаше. Едва когато слезе до половината на стълбището, той чу първите писъци.

Не го беше грижа дали ще го хванат и това някак му вдъхна увереност, че ще успее да се измъкне. Когато стигна до преддверието, двама от пазачите се втурнаха нагоре по двойното стълбище.

В двора на къщата се разхождаха около триста души, затова Кранстън не привлече внимание. Качи се в колата си и измина около петстотин метра, когато охраната в дома на Лиху получи заповед да затвори всички изходи от имението.

В нощта, преди войниците на Хоторн да атакуват Кахоа, бреговата охрана забеляза лодката, от която някакви мъже разтовариха три сандъка. Пренесоха ги на един ръждясал товарен кораб. Корабът се премести на друго място. Командирът на бреговата охрана прояви достатъчно разум също да изчака.