Джон Кларксън - Хавайска жега

Девлин се дръпна от вратата. Обзе го безкрайно изтощение. Хвърли карабината и извика:

— Излизам!

— Веднага или ще започна да стрелям! — отвърна Кий.

Девлин свъси вежди, докато се съсредоточаваше, но взе решение само за няколко секунди. Извади браунинга, стисна го в едната си ръка и я вдигна зад главата. Вече беше тъмно. Налагаше се да рискува.

Излезе от бара и бавно тръгна по средата на улицата, с ръце зад главата. Обърна се към Кий и извика:

— Добре. Ето ме. Пусни я.

Кий продължи да върви към него, влачейки Лийлани. Белязаното му лице беше изкривено в подигравателна усмивка. Нещо не беше наред с краката на Лийлани. Тя се олюляваше, но Кий я държеше здраво и я влачеше със себе си. Петимата мъже бяха насочили оръжията си към Девлин. Вероятно имаше още, които той не виждаше. Можеше да убие Кийн, но не и всички останали. Беше невъзможно. Нямаше начин.

Кий спря на десетина крачки от него, натисна пистолета в главата на Лийлани и изръмжа:

— Знам коя е тая кучка. Намерихме чантите й в ресторант „Да“. Името й е Кранстън. Ние убихме брат й. Ще я убием. И теб ще убия.

Изведнъж Лийлани нададе страховит писък. Използва цялата сила, която й бе останала. Вдигна ръце и замахна към Кий. Китките й бяха завързани, но Девлин видя, че стиска пистолет двайсет и втори калибър.

Лийлани удари Кий по ръката. Той натисна спусъка. Тя започна да стреля и продължи, докато Кий не я повали на земята. Девлин вече приклякаше, насочвайки браунинга. Лийлани изстреля поредния куршум в главата на Кий и един в мъжа зад него. Сетне падна. Девлин стреляше, без да спира, и улучи двама от пазачите. Последните се обръщаха към него, когато той успя да повали единия, а главата на другия изведнъж изчезна.

И после въздухът се взриви от гърмежи на автоматични оръжия.

Девлин инстинктивно се хвърли на земята и се претърколи. Куршумите обсипваха улицата около него. С периферното си зрение той видя проблясъци на силна светлина в културния дом. Шокови гранати. Спасителните екипи вече атакуваха пазачите, охраняващи заложниците. Последва градушка от куршуми. Девлин беше убеден, че заповедите са да се убиват всички в града, които не са затворени в трите сгради, където бяха заложниците.

Той усети остра пареща болка в крака, но пълзеше по асфалта, отчаяно опитвайки се да стигне до Лийлани. Стори му се, че тя помръдна. Ужаси се, че това може да е предсмъртен гърч.

Не му пукаше дали ще го застрелят. Не го интересуваше нищо друго, освен Лийлани. Стигна до нея, хвана я за раменете и я притегли към гърдите си, полагайки усилия да я закрие с тялото си. А после го обзе безумна ярост. Стана, вдигна я на ръце и им изкрещя да престанат да стрелят. Препъвайки се, занесе Лийлани на тротоара, но стрелбата продължи. Девлин успя да се отпусне по гръб на земята и се зачуди как е възможно още да е жив.

Облегна се на стената на сградата, без да изпуска Лийлани от прегръдките си. Стрелбата поутихна. Девлин нежно повдигна брадичката на Лийлани, за да провери дали куршумът на Кий я беше улучил. На оскъдната светлина видя, че дясната страна на главата й е обляна в кръв. Просълзи се. Кръвта показваше, че има рана, а не смъртоносна дупка. Внимателно избърса кръвта и съзря грозното разкъсване. Докосна артерията на врата й, търсейки пулса. Усети го. Допря глава до гърдите й и почувства как сърцето й бие.

Отново я вдигна на ръце и се опита да стане, ала десният му крак се огъна. Изправи се на другия, но се свлече по стената на сградата. Изсумтя. Трябва да го направиш, помисли той. Опита отново и се задържа на крака. Останеха ли на улицата, армията можеше да ги ликвидира. Войниците навлизаха в града и търсеха последните оцелели.

Олюлявайки се, Девлин тръгна към паркинга на „Вилидж Ин“. В далечния източен край на града той видя бронирани коли, които бавно се придвижваха по Мейн стрийт. Чу и хеликоптери.

Стигна до ъгъла, но кракът му пак започна да се огъва. Приклекна и нежно подпря Лийлани на стената. Не искаше да рискува, пренасяйки я по открития паркинг. Прокле се, че е оставил тойотата толкова далеч. Изправи се. Не беше убеден дали самият той ще успее да прекоси паркинга. Тръгна накуцвайки към колата. Струваше му се, че до нея има цял километър. Изведнъж се разнесе пукот на М16 и Девлин видя как черната земя пред него изригна. Той падна, сетне започна да пълзи към задните колела на тойотата. Беше оставил ключовете на една от гумите.

От полето в далечния край на паркинга изскочи бронирана кола. С последни усилия Девлин стигна до тойотата. Хвана се за бронята, изправи се, обърна се и се облегна на колата. Извади браунинга. Пред него спря една бронирана кола със запалени фарове, която беше оборудвана като линейка. Отстрани беше нарисуван огромен бял кръст. Вратата на шофьора се отвори и отвътре излезе най-едрият войник, който Девлин бе виждал някога. Девлин избърса потта и кръвта от очите си. Усети как две силни ръце го хващат под мишниците и го изправят.