Джон Кларксън - Хавайска жега

Пъхна ръка под лявата си мишница и потърси лепенката с телесен цвят, който разузнавачът на Хоторн бе прикрепил върху миниатюрния предавател. Отлепи лентичката и извади устройството.

Ръцете му леко трепереха, докато доближаваше малката слушалка към лявото си ухо. Долепи горната част на микропредавателя до устните си и натисна бутончето.

— Тук е Девлин. Чувате ли ме?

Нещо изпращя, после се чу един ясен глас.

— Казвай. Командването иска да знае къде е източникът на експлозията.

— Изстреляха някаква ракета или артилерийски снаряд в сградата, където мислеха, че се крия.

— Там ли бяха заложниците?

— Не.

— Ранен ли си?

— Жив съм. Те мислят, че съм мъртъв. Дръжте войската настрана и ме оставете да видя какво мога да направя.

Преди да му отговорят, Девлин пъхна предавателя в джоба на панталона си и стана. Пое дълбоко въздух и разтърси глава. Тръгна бавно, докато възстанови равновесието си. Бързо се шмугна в буйната растителност и стигна до задната стена на най-близката сграда. Във въздуха се носеше задушливият мирис на експлозиви и на горящо дърво.

Прилепен до стената, Девлин се приближи до задния вход на книжарницата. Според Хоторн това беше едно от местата, където държаха заложниците.

Зад сградата имаше малка веранда, отрупана със стари градински мебели, дървена маса с петна от восък и плетен хамак. До вратата имаше двоен прозорец, засенчен с евтини бамбукови щори.

Девлин погледна към покрива, за да се увери, че няма пазач, после тихо изкачи стъпалата, водещи към задния вход. Изведнъж му прилоша и падна на колене. Разбра, че има поне леко мозъчно сътресение. Преглътна и изсумтя, докато се опитваше да се съсредоточи.

После се приближи до прозореца и надникна вътре. Стаята изглежда беше неизползвана кухня. Имаше малък коридор, водещ към главното помещение, което беше пълно с хора. Някои седяха на пода. Други се бяха облегнали на стената. Трети се опитваха да надзърнат през прозорците, гледащи към Мейн стрийт, за да видят какво бе предизвикало експлозията. На прага на официалния вход стоеше само един пазач. И той гледаше към Мейн стрийт. Беше с гръб към заложниците.

Около пленените хора бяха поставени мини. Девлин преброи осем, но сигурно имаше поне още три-четири. Всяка мина съдържаше един килограм пластичен взрив „С-4“, който щеше да надупчи телата на хората в стаята със седемстотин стоманени сачми. Самата взривна вълна щеше да убие всички. Кръвопролитието щеше да бъде жестоко.

Девлин извади браунинга и се прицели в пазача, но после се отказа. Сигурно имаше още един.

Бавно отвори вратата и влезе приведен в задната част на книжарницата. Забеляза малка тоалетна и влезе вътре. Погледна се в огледалото. Лицето му бе в сажди и мръсотия. Прокара пръсти през косите си и изгорелите краища се посипаха в мивката. На закачалката висеше мръсна хавлия. Девлин я намокри и избърса лицето и врата си. Хладната вода остави приятно усещане върху нагорещената кожа. Почувства се по-съсредоточен.

Излезе от банята и предпазливо мина под свода, водещ към коридорчето. Стисна браунинга и надникна в стаята точно когато пазачът се обърна и влезе в магазина. Девлин се дръпна. Зачака да долови викове или стъпки, идващи към него, но не чу нищо.

Неколцина от заложниците попитаха какво е станало. Пазачът явно се обръщаше към всеки, който задаваше въпрос. Девлин не видя друг. Сега или никога, помисли той.

Зареди браунинга и влезе в книжарницата. В продължение на няколко секунди никой не го забеляза. Когато движенията му привлякоха вниманието на пазача, Девлин беше на петнайсет крачки от него, насочил браунинга към лицето му.

— Мръднеш ли, мъртъв си — каза Девлин и продължи да върви към мъжа. — Не мърдай и няма да умреш.

Човекът инстинктивно насочи пушката си към него.

— Не! — извика Девлин.

Пазачът се поколеба. Девлин се приближаваше към него, без да спира и без да му дава възможност да мисли. Мъжът вдигна пушката и Девлин го застреля в челото.

Хората в стаята се стреснаха. Девлин знаеше, че изстрелът се е чул на улицата.

— Останете по местата си! — извика той. — Никой да не мърда! Къде е детонаторът?

Уолтър Харисън, който стоеше близо до изхода, отговори:

— Тук.

Девлин бързо се приближи до детонатора. Двигателният брояч показваше, че остават осем минути.

Той се обърна и каза на хората:

— Когато ви кажа да тръгнете, излезте през задната врата. Не бягайте. Вървете. Не вдигайте шум. На покрива има пазач, който ще ви застреля, ако ви чуе. Ако се намирате близо до някоя от мините, внимателно я обърнете към Мейн стрийт. Не вдигайте мините. Не пипайте свързващите жици. Само леко ги насочете към улицата. После излезте през задната врата. Минете през полето и вървете на север. Ще стигнете до военните. Щом ги видите, вдигнете ръце. Хайде, започваме.