Джон Кларксън - Хавайска жега

Следващото нещо, което се случи, стана толкова бързо, че мнозина не го видяха. Девлин ритна между краката мъжа, който се намираше най-близо до него. Ритникът беше толкова силен, че пазачът политна във въздуха. После Девлин ритна в гърлото следващия мъж и удари с глава лицето на третия.

Кий беше първият, който стреля. Ала Девлин вече бе отскочил вляво и куршумът уцели последния човек, който стоеше пред Девлин.

Девлин хукна с всички сили. Бягаше колкото може по-надалеч от офиса на Кий. Подскочи и измъкна завързаните си ръце си пред тялото. Увеличи скоростта. Единият от пазачите препречи пътя му. Насочи пушката и стреля, но Девлин беше много бърз. Наведе се и блъсна с рамо мъжа, поваляйки го по гръб. По улицата свистяха куршуми. Свиреха, рикошираха и караха хората да се обръщат и да се хвърлят на земята. Девлин продължи да бяга.

Кий беше първият, който скочи на крака. Опита да се прицели, но Девлин тичаше твърде бързо. Кий и главорезите му можеха само да стрелят по посока на Девлин с надеждата, че ще го улучат, без да се прицелват.

Девлин вече беше на петдесет крачки от офиса. Свърна рязко наляво, скочи върху една кола, мина по нея, стъпи на другата страна на улицата и продължи да бяга. Куршумите рикошираха по колоните и дървения парапет около него, но той зави зад ъгъла и хукна към „Вилидж Ин“.

Портата беше отворена. Девлин изкачи стълбите, прескачайки по две стъпала наведнъж. Хората на Кий спряха да стрелят и се затичаха след него. Когато стигна до площадката на най-горния етаж, той измъкна бръснарското ножче, което беше прикрепено в косите му. А щом се добра до верандата, Девлин вече го стискаше между зъбите си. Мина под гредите на тавана и се отправи към стаята си, като вдигна китките си към устата, за да пререже пластира.

Отвори с ритник вратата, освободи ръцете си и изплю бръснарското ножче.

Издърпа най-долното чекмедже на шкафчето. Разкъса найлоновия чувал, където държеше мръсните си дрехи и извади автоматичния пистолет „Браунинг Хайпауър“.

Пъхна пълнител и се скри зад стълбите. В същия миг автоматичен откос надупчи дървения таван на стария хотел. На стълбите се показа първият от хората на Кий. Размахваше карабина М16 и стреляше. Девлин го съжали. Човекът нямаше представа какво прави. Стреляше напосоки в празното пространство.

Девлин се прицели внимателно и натисна спусъка. Знаеше, че деветмилиметровият куршум ще проникне в дясното коляно на мъжа, ще разкъса ставата и ще го осакати завинаги. Девлин скочи и се втурна към верандата, гледаща към вътрешния двор. Запита се дали мъжът някога ще проумее, че е предпочел да го рани, вместо да го убие.

Тъкмо стигна до парапета, когато вторият етаж на хотела експлодира от порой куршуми, идващи от стълбището и от улицата. Девлин тупна тежко на покрива на навеса, претърколи се и се приземи в калта. Изправи се и хукна към далечния край на малкия вътрешен двор. Свърна надясно и влезе във външната тоалетна, построена зад мексиканския ресторант.

На Мейн стрийт Кий крещеше на хората си да слязат от покрива. Пазачите го чуха и се затичаха като обезумели към съседния покрив, защото видяха, че Кий се прицелва с противотанковата установка с ракетен заряд. Този път бе сложил по конвенциален високоексплозивен заряд, а не бойна глава с гориво, която би унищожила половината град.

Девлин току-що бе успял да разбие с ритник тънката шперплатова стена на банята и да избяга навън, когато целият втори етаж на „Вилидж Ин“ се взриви с оглушителен гръм. Експлозията беше толкова силна, че макар да беше зад сградата, Девлин прелетя около три метра. Строполи се на земята в безсъзнание.

Неподвижното му тяло лежеше в плевелите, които растяха на полето зад хотела. Върху Девлин се посипаха горящи отломки, а една запалена греда се стовари върху десния му крак. Болката го върна в съзнание.

Той изрита горящото дърво от крака си и изпълзя на разчистената площ. Не чуваше нищо. Не можеше да стане. Но беше жив. Пое дълбоко въздух. Успя да се изправи на коляно, после стъпи на крака и тръгна олюлявайки се навътре в полето, докато намери едно по-безопасно място сред високата растителност. Скри се в папратите, изчаквайки да дойде на себе си. Бръкна в ухото си и когато погледна пръста си, видя, че по него има малко кръв. Реши, че черепът му не е счупен и тъпанчетата не са спукани. Огледа тялото си, за да провери дали има рани.

Забеляза само драскотини. Не кървеше. Най-силната болка беше от изгарянето на десния крак. Започна да чува крясъците и радостните възгласи на хората на Кий и разбра, че слухът му е наред.