Джилиан Хофман - Възмездие

Само да ме беше оставила при теб снощи.

Прекъсна ги леко почукване и вратата бавно се открехна. В коридора цареше силно оживление. Сигурно е часът за посещения. В стаята влезе нисичка жена със ситно къдрава червена коса и демодиран костюм в червено и черно. Не носеше грим, освен светъл фон под очите, с който се бе опитала да скрие тъмните си сенки, мрежата от бръчки по лицето не съответстваше на възрастта й, около трийсет и пет, както си помисли Клои. По петите я следваше мъж на възраст, с евтин син костюм, който стърчеше над нея поне с една глава. Изглеждаше в предпенсионна възраст, беше сресал рядката си посивяла коса така, че да прикрива лисината на темето му. От него лъхаше на застоял цигарен дим. И двамата имаха уморен вид и образуваха странна двойка, нещо като хотдог и хамбургер.

— Здравей, Клои. Аз съм инспектор Ейми Харисън от Специалния отдел за жертвите на насилие към окръг Куинс. Това е партньорът ми, инспектор Бени Сиърс. Знаем, че ти е много трудно, но се налага да ти зададем няколко въпроса за случилото се миналата нощ, докато всичко е все още свежо в паметта ти.

Инспектор Харисън погледна към Майкъл, който стоеше до прозореца. Настъпи неловка пауза.

Майкъл се приближи и протегна ръка.

— Аз съм Майк Декър, приятелят на Клои.

Инспектор Харисън стисна ръката му и кимна. След това се обърна към Клои:

— Ако смяташ, че ще ти е по-леко, Клои, Майк може да остане. Но само, ако ти искаш.

— Разбира се, че ще остана с нея — отсече Майкъл.

Клои кимна бавно.

Инспектор Сиърс се усмихна по посока на Майкъл в знак, че го приема, подсмръкна, премлясна и извади бележник с химикалка. Остана в долния край на леглото, а след като инспектор Харисън придърпа един стол и седна до Клои, вече изглеждаше с две глави по-висок от партньорката си.

— Да започнем тогава — каза инспектор Харисън. — Познаваш ли лицето, което ти причини това?

Клои поклати глава.

— Един ли беше или няколко души?

Бавно:

— Само един.

— Ще го разпознаеш ли, ако го видиш? Мога да доведа полицейски художник да скицира по твоя разказ…

По бузите на Клои потекоха сълзи. Тя поклати глава и промълви едва доловимо:

— Не. Носеше маска.

Майкъл изхриптя под нос:

— Гадното копеле…

— Моля ви, господин Декър… — прекъсна го строго инспектор Харисън.

— Каква маска? — попита с каменно изражение Сиърс.

— Гумена клоунска маска. Не можах да видя лицето му.

Харисън продължи внимателно:

— Няма нищо, Клои. Кажи ни какво си спомняш. Не бързай.

Тя вече не можеше да спре сълзите, които рукнаха по лицето й. Цялото й тяло се разтресе, отначало леко, после неконтролируемо.

— Спях. Чух гласа му в съня си, мисля, че ме нарече Бобче. Опитвах се да се събудя, наистина се опитвах. — Вдигна ръце и видя превързаните китки. Спомни си за вървите и се сгърчи цялата. — Хвана ме за ръцете и ме върза и не можех… не можех да се помръдна, не можех да дишам, не можех да викам… натъпка нещо в устата ми. — Докосна с пръсти устните си, още усещаше на езика сухата душаща я коприна. Още й се гадеше, не можеше да си поеме дъх. — Напъха ми нещо в устата, върза ми ръцете и краката, не можех да помръдна. Не можех… — Отвърна поглед от инспектор Харисън и потърси ръката на Майкъл, за да овладее треперенето, но той отново беше при прозореца и стискаше юмруци.

Само да ме беше оставила при теб снощи.

Харисън хвърли един поглед към Майкъл, наведе се и докосна ръката на Клои:

— Много от жертвите на сексуално насилие упрекват себе си. Но бъди сигурна, че вината не е твоя. Каквото и да си направила или да не си направила, нямаше да можеш да предотвратиш станалото.

— Той знаеше много неща. Къде държа свещите си, в кое чекмедже. Запали ги, а аз… не можех да се мръдна!

— Каза ли ти нещо, Клои? Спомняш ли си какво говореше?

— О, да. Боже, това беше най-ужасното. Непрекъснато ми говореше, като че ли ме познава. — Тя не можеше да овладее треперенето си, ридания разтърсваха раменете й. — Той знаеше всичко, всичко. Каза, че непрекъснато ме следи и винаги ще бъде близо до мен. Винаги. Знаеше за почивката ми в Мексико миналата година, знаеше, че Майкъл остана при мен във вторник, знаеше името на майка ми, кой е любимият ми ресторант, знаеше, че съм пропуснала гимнастиката си в сряда. Знаеше всичко! — Силна болка проряза гърдите й и тя си спомни причината.

— Имаше нож, сряза пижамата ми и после… започна да реже мен, усещах как разцепва кожата ми и не можех да мръдна. След това легна върху мен и…