Джилиан Хофман - Възмездие

Клои прочете табелката на гърдите му: Д-р Лорънс Броудър. Въпросът му й прозвуча съвсем глупаво. Опита се да отговори, но езикът й беше надебелял и сух. Успя само да прошепне:

— Не съм добре.

Всичко я болеше. Погледна ръцете си — дебело омотани в марли, отвсякъде излизаха тръбички. Коремът й пулсираше от раздираща болка, която се усилваше.

В ъгъла на стаята седеше Майкъл. Наведен напред с ръце под брадичката и лакти, опрени на скута. Лицето му — тревожно. През прозореца розовото и оранжевото в небето гаснеха. Май беше залез.

Друг мъж в зелена престилка стоеше мълчаливо до вратата. Клои реши, че и той е лекар.

— Ти си в болница, Клои. Претърпяла си тежка травма. — Д-р Броудър замълча. Тримата мъже си размениха неловки погледи. — Знаеш ли защо си тук? Помниш ли какво ти се е случило?

Очите на Клои се наляха, потекоха й сълзи. Тя кимна леко. Лицето на Клоуна блесна в паметта й.

— Миналата нощ си била нападната и изнасилена. На сутринта те е открила твоята приятелка и екип на бърза помощ те докара тук, в болница „Джамайка“ в Куинс. — Той замълча, пристъпи от крак на крак, видимо притеснен. После заговори по-бързо: — Имаш много и сериозни наранявания. Матката ти беше разкъсана и имаше вътрешен кръвоизлив. Беше загубила много кръв. За съжаление д-р Рубенс е бил принуден да направи спешна хистеректомия, за да спре кръвоизлива. — Той се обърна към лекаря в зелената дреха до вратата, който бе навел глава и избягваше погледа й. — Това е най-тежкото увреждане и дотук е лошата новина. Имаш също прорезни рани по тялото, но извикахме пластичен хирург да ги зашие, за да сведем до минимум белезите. Тези рани обаче не са опасни за живота ти и добрата новина е, че очакваме напълно да се възстановиш.

Дотук е лошата новина. Дотук било. Само толкоз. Тя изгледа тримата мъже в стаята. Те, Майкъл също, криеха очите си от нея, или разменяха погледи помежду си, или се взираха в пода.

С едва доловим шепот тя попита:

— Хистеректомия? — Думите излизаха с болка от гърлото й. — Значи ли това, че не мога да имам деца?

Д-р Лорънс Броудър пристъпи на другия си крак и се намръщи.

— Боя се, че да, няма да можеш да износиш плод.

Пролича си колко много иска д-р Броудър разговорът да приключи. По възможност веднага. Той продължи на един дъх, въртейки малкото фенерче в пръстите на дясната си ръка.

— Хистеректомията е сериозна хирургична интервенция и ще трябва да останеш в болницата още малко. Възстановителният процес обикновено трае от шест до осем седмици. Ще започнем от утре с някои терапии и постепенно ще ги увеличаваме. Имаш ли болки в коремната област?

Клои трепна и кимна утвърдително.

Д-р Броудър повика навъсения д-р Рубенс. Двамата дръпнаха завесите около леглото, като оставиха Майкъл навън, и повдигнаха болничните чаршафи. Клои видя, че коремът и гърдите й са бинтовани. Д-р Рубенс много внимателно опипа корема й, но огнени болки пронизаха тялото й.

Той кимна, не към Клои, а на д-р Броудър.

— Отокът е в границата на нормата, шевовете са в добро състояние.

Д-р Броудър на свой ред кимна и се усмихна на Клои.

— Ще наредя на сестрата да увеличи дозата морфин в интравенозния разтвор. Това ще облекчи болките. — Покри я със завивките и отново пристъпи от крак на крак. — Вън чакат няколко полицейски инспектори, искат да говорят с теб. Ще можеш ли?

Клои се поколеба, но кимна утвърдително.

— Добре, ще ги пусна да влязат. — Разтвори завесите около леглото. Видимо облекчени, че са приключили разговора, двамата лекари с все още наведени погледи се запътиха бързо към вратата. Д-р Броудър натисна дръжката и спря. — Минала си през ужасно изпитание, Клои. Всички те подкрепяме. — Усмихна се мило и излезе.

Жертва на сексуално насилие. Хистеректомия. Няма да има деца. Значи кошмарът е бил истински. Думите се сипеха прекалено бързо, твърде много информация за смилане. През съзнанието й пробяга лицето на Клоуна с разкривената усмивка, голото му тяло, острието на ножа. Той знаеше всичко за нея. Прякорът й. Любимият й ресторант. Знаеше, че е пропуснала часа си по гимнастика. Каза, че я следял непрестанно.

Не се тревожи, Клои. Винаги ще съм наблизо. Гледам те. Чакам.

Тя затвори очи и си спомни ножа, спомни си болката, погълнала тялото й, когато за първи път усети, че я реже. Майкъл приближи и взе ръката й.

— Всичко ще се оправи, Клои. Аз съм до теб — говореше й нежно. Тя отвори очи и забеляза, че той не гледа нея, а някъде встрани или нагоре, в някаква точка на стената. — Говорих с майка ти, родителите ти пътуват насам. Ще пристигнат довечера. — Гласът му се задави и изхриптя. — Само да ме беше оставила при теб снощи! Само да бях останал при теб! Щях да го убия тоя психясал тип. Щях… — Прехапа устни и погледът му се плъзна по очертанията на тялото й под снежнобелите завивки. — Боже, какво е направил… тоз перверзен гад… — Гласът му секна, той стисна ръце в юмруци и се обърна към прозореца.