Джилиан Хофман - Възмездие

Обля я студена пот. Той знаеше името й. Знаеше, че е пропуснала часа си по аеробика. Да не би да работи в спортния център? Умът й отчаяно се блъскаше да разпознае гласа му — нисък и приглушен от маската. Май леко фъфли или се опитва да прикрие акцент? Британски ли?

Той се наведе и коленичи до нея. Приближи маската по-близо до ухото й и отмахна косата от бузата й. Тя усети миризмата на гумата, примесена с леко ухание на „Куорум“, парфюмът, който бе подарила на Майкъл за Коледа. Лъхна я дъхът му на застояло кафе.

— Знаеш ли, наистина трябваше да го оставиш при теб тази нощ — прошепна клоунът в ухото й.

Нова светкавица изтрещя навън, озари ярко спалнята и във внезапно вдигнатата му ръка на сантиметри от корема й тя видя да проблясва нож. Очите й щяха да изскочат. Той се засмя и се изправи. Пръстът му полази по тялото й, по ръката и рамото до гърдите под пижамата. Ножът следваше по въздуха отгоре движението на ръката му.

— Хубавица като моята Клои не бива да остава сама.

Рязко спусна ножа и отряза долното копче на пижамата.

— Защото не се знае какво може да се случи на едно голямо момиче в големия град.

Ножът отсече следващото копче. Мощен тътен и нов блясък на светкавица се разнесоха вън. В далечината писна аларма на кола.

— Не се притеснявай, Бобче. Аз добре ще се погрижа за моето голямо момиче. Ще те накарам да се усмихнеш.

Отхвърча още едно копче.

Тялото й потрепери. Боже мой, знае и прякора й.

Той подигравателно взе да души въздуха през отворите за носа.

— Ммм. „Шанел 5“. Обичам този мирис. Напръскала си се за мен, нали? И на мен ми е любим парфюм.

Знаеше и кой парфюм употребява.

— Какво още си облякла за мен тази нощ? — Отиде и последното копче, изтърколи се настрани и падна на пода, тупна меко и глухо на килима. Върхът на ножа се плъзна под пижамата и започна да я разтваря. Преднамерено и бавно избута встрани първо едната, после другата предница, докато се покаже оголеният й корем. Мина по пъпа нагоре, разтвори останалата част на пижамата и откри двете гърди. Впиваше жадни очи в нея. Дишането му се учести.

Прокара бавно ножа по едната и другата гърда, по щръкналите им зърна и го плъзна към шията. Клои усещаше как студеното острие се допира до нежната й кожа, притискайки дълбоко плътта, без още да я реже. Той спря на медальона с форма на сърце върху гърлото й и се поколеба за миг. Пъхна острието под верижката и с рязко движение я скъса. Медальонът също се хлъзна до тялото й. Той застина. Клои усети как погледът му прониква в нея, нагоре и надолу по цялото й тяло.

О, Боже Господи Исусе, недей!

Ножът гневно се спусна по крака й и отхвърли последните остатъци от розовата пижама. Голите й крака се гърчеха и дърпаха с всичка сила въжетата, пристегнали глезените. Той прекара острието на ножа по тях, започна от върха на пръстите нагоре по глезените и вътрешната страна на бедрата, натискаше все по-силно и дълбоко, но още не режеше. Пъхна острието под ивичката плат на ханша и сряза гащичките й, оставяйки я напълно гола.

— Толкова си хубава, иска ми се да те изям — изръмжа прегракнал.

О, боже, не, не, не! Това е някакъв кошмар. Дано да е кошмар. Почти чуваше гласа на баща си. Внимавай много, Клои. Ню Йорк е голям град, там има всякакви хора и не всичките са свестни.

Клои се бореше отчаяно да изплюе парцала, натикан в устата й. Сърцето й щеше да се пръсне. Извиваше неистово ръце, докато вървите режеха кожата на китките й.

Той я наблюдаваше как се гърчи и извива в леглото. След това остави ножа на шкафчето и съблече черната си тениска. Кожата му беше загоряла и без косми, имаше добре очертани мускули и прибран стегнат корем. Разкопча сините си джинси и бавно ги смъкна надолу, най-напред извади единия крак, след това другия, акуратно ги сгъна и ги преметна върху облегалката на стола. Клои забеляза, че над лявата китка има грозен изпъкнал зигзаговиден белег, заприлича й кой знае защо на пътния знак „Опасни завои“.

— Имаш късмет, Клои, че не закъсня много — каза той. — Можем да си прекараме достатъчно време заедно. — Последно свали слиповете, излагайки на показ ерекцията си.

Подробностите. Забелязвай отличителните му белези, Клои. Запомни гласа му. Дрехите. Огледай се за знаци, за татуировки. Всичко, каквото и да е.

— За малко да забравя. Донесъл съм торбата с фокусите. Знам някои хватки, които можем да опитаме. — Протегна се към пода и отвори една черна найлонова торба. Извади нещо, което приличаше на изкривена кука, тъмна стъклена бутилка и парче кабел. Озърна се наоколо. — Май ще ми трябва някакъв извод.