Джилиан Хофман - Възмездие

Вратата на спалнята беше в края на хола. Той вече едва се сдържаше — моментът най-сетне бе настъпил. Чуваше бръмченето на климатика вътре, ту се усилваше, ту отслабваше с превключването на режимите. Хвана старата стъклена топка на бравата, задържа я няколко дълги секунди, през които усещаше във вените си да препуска електричество.

Боби, каквото има зад тази врата, е твое!

Лицето под маската се изкриви в похотлива усмивка, Клоуна просто отвори врата с леко скърцане и безшумно влезе в стаята.

Цялото тяло на Клои се сгърчи от паника. Сънуваше някакъв кошмар, че закъснява с пет минути за държавния изпит и се кара с квесторите, които не я пускат да влезе. Очите й все още не можеха да се отворят, а съзнанието й отчаяно се опитваше да свърже току-що чутите думи с действието, разиграващо се в съня й.

В следващия миг усети допир на гладка гума по кожата на лицето си и вкус на талк от гумени ръкавици върху устните си. Огромна тежест притисна гърдите й и изкара въздуха от дробовете й. Опита се да извика, но не излезе никакъв звук. Нещо меко и гладко бе напъхано в устата й чак до гърлото и предизвикваше напъни за повръщане. Широко отворените й от ужас очи опитваха да се приспособят към пълния мрак в стаята. Насочи ръце към лицето си, но в същия миг някой ги сграбчи, вдигна ги нагоре и бързо и здраво ги завърза със силно притегнато въже за металната рамка на леглото. Краката й след това бяха грубо разтворени и завързани за металните колони в двата ъгъла на леглото.

Това не може да бъде. Сигурно е кошмар. Боже, моля те, нека се събудя. Събуди ме, Господи!

За по-малко от четирийсет секунди беше напълно обездвижена. Очите й свикнаха с тъмнината и тя въртеше отчаяно глава наляво и надясно, за да види нападателя си.

Различи неясна фигура с наведена глава, която затягаше възела на въжето около левия й глезен. Стомахът й се сви от ужас. Лицето и главата се белееха призрачно на слабата светлина от електронния будилник. Две червени снопчета коса стърчаха от двете страни на темето. Той погледна към нея и Клои видя яркочервената уста и топчестия нос. Лице на клоун, маска. В дясната си ръка държеше голям нож.

Може би иска пари. Моля те, моля те, вземи телевизора, вземи стереоуредбата! Портмонето ми е на масичката в хола! Искаше да изкрещи това, но заради запушената уста не можа да каже нищо.

Обикаляйки леглото, той бавно прокара пръсти през ръкавиците по острието на ножа. Очите му не се отделяха от нея, втренчени през черните отвори на маската. Тя усещаше погледа му върху себе си, чуваше дишането, долавяше мириса на потта му. Обезумяла, Клои рипна с ръце и крака, опитвайки се напразно да скъса вървите, но не можа дори да помръдне. Тънките корди се впиваха в нежната кожа на глезените и пръстите й започнаха да изтръпват поради затрудненото кръвообращение. Опита се да изплюе запушалката от устата си, но езикът й не помръдваше. Тялото й се извиваше безпомощно, а той се приближаваше все повече, докато застана в долния десен край на леглото.

Плъзна пръст съвсем бавно нагоре по прасеца, коляното и бедрото й, докато стигна до долния ръб на пижамата. Клои се гърчеше от допира му, но беше напълно безпомощна. Чуваше бясното туптене на собственото си сърце.

Климатикът смени режима и бръмченето утихна. Навън дъждовните капки тропаха силно по стъклото на прозореца и по металната кутия на климатика. Бурята се беше развихрила. Удари оглушителна гръмотевица, отекна надалеч, светкавици прорязаха небето, светлината им проби в стаята през щорите и очерта фигурата му. Тя видя ясно рунтавите червени вежди и разтегнатата клоунска усмивка. По оголения му врат бяха провиснали бяло-руси кичури.

Изведнъж той се отдръпна от нея и остави ножа на нощното шкафче. Отвори чекмеджето и извади оттам две свещи с кокосов аромат и кутия кибрит. Тя го наблюдаваше, докато той ги палеше, пламъчетата разпръснаха мек блясък и нежен мирис в стаята. Няколко минути той я гледа мълчаливо, запъхтян зад тесния отвор на гумената маска. В светлината от свещите сянката се извисяваше грамадна и разкривена на стената.

— Здрасти, Клои. — Широко усмихнатата маска се наведе над нея. Думите излетяха със свистене през тесния отвор. Стори й се, че вижда студени сини очи през малките дупки, зад които се криеха. — Много ми липсваше, Клои. Страхувах се, че няма да се прибереш тази нощ. — Обърна се, взе ножа от шкафчето и отново се наведе над нея. — Пропусна часа си по гимнастика, само за да прекараш нощта с гаджето? Немирница такава, тц, тц.