Джилиан Хофман - Възмездие

От две седмици започнаха странни телефонни обаждания — някой затваряше веднага щом тя отговореше. А затвореше ли, паркетът отгоре веднага почваше да скърца под стъпките на Марвин. Може би съобщението на телефонния й секретар тази нощ да е било от него, най-после е набрал кураж да каже нещо.

Само преди ден, когато остави изпраното бельо в сушилнята и прескочи до апартамента да вземе още монети, мина покрай Марвин, който се правеше, че полива цветята във фоайето. След това, подреждайки изпраното, установи, че й липсват два чифта бельо.

Сега пък писмото беше отворено и взето. Догади й се при мисълта, че Марвин опипва гащичките и чете писмата й, изтегнал тлъстото си туловище в леглото над главата й. Като вземе изпита ще се огледа за нов апартамент, което в Ню Йорк никак не беше лесно. Не може повече да живее под този извратеняк. До тази вечер си мислеше, че дори би могла да се пренесе при Майкъл, но сега…

Главата я заболя от прекалено много мисли. Дали да не да глътне още някой тайленол? Стана от леглото и се запъти през хола да провери още веднъж входната врата. Надникна през шпионката, едва ли не очаквайки да види дебелия Марвин гол отвън с чаша кафе в едната ръка и растение в другата. Нямаше никой и коридорът тънеше в мрак.

Убеди се, че е завъртяла два пъти резето и залепи широка лента скоч върху процепа за пощата, така че шишкавите пръсти на Марвин да не могат да надигат капака и шарещите му очи да надничат вътре. Утре сутринта ще закове дъска на отвора и ще си наеме кутия в пощата.

Върна се към прохладата на спалнята и затвори вратата. Огледа тавана да провери дали Марвин не се е захванал с дърводелство като ново хоби. Не откри дупки по тавана, нито други странности, позяпа още няколко минути телевизия, докато главоболието й малко се притъпи. Навън тресна гръмотевица и светлините примигаха. Бурята май щеше да е много силна — тази нощ може и токът да прекъсне. Угаси телевизора и лампата и се намести в леглото, заслуша трополенето на дъжда по прозореца и кутията на климатика. Шумът беше мек, успокояващ, но Клои усещаше, че скоро небето ще се продъни. Хубаво. Дано се захлади — напоследък жегата е непоносима.

Изтощена физически и душевно накрая заспа дълбоко. Сънуваше някакъв странен и объркан сън за предстоящия изпит, когато чу току над себе си дрезгав глух глас.

— Здрасти, Бобче. Как е мойто голямо момиче в големия град? Ще си направим ли кефа?

Той се вмъкна много лесно в апартамента през прозореца на хола със счупената ключалка. Навън дъждът изведнъж рукна като из ведро и го измокри до кости. Зад спуснатите пердета в стаята цареше пълен мрак и нищо не се виждаше. Това не му пречеше, защото познаваше отлично нейния апартамент. През две стаи се чуваше тиктакането на часовника в кухнята. Предпазливо заобиколи острите ръбове на високата метална масичка до канапето и ниската стъклена масичка, затрупана с вестници от три дни.

Бе влизал много пъти тук. Беше стоял в хола и чел вестниците, разлиствал списанията и докосвал учебниците по право. Прослушвал бе телефонните й съобщения, преглеждал бе пощата и сметките й и знаеше например, че масата, закупена от „Пиър I Импортс“, не беше още изплатена. Научил бе, че носи най-малкия номер дрехи, беше пипал роклите й, мачкал копринените блузи и мирисал бельото й, ухаещо на ароматни препарати. Тайно бе отгризвал от останалата пица в хладилника — тя я обичаше със салам, кайма и много сирене. Знаеше, че използва шампоан „Пантен“, сапун „Дайъл“, а любимият й парфюм е „Шанел 5“. Стоял бе пред огледалото в нейната баня в бледозелено и жълто и бе втривал по цялото си тяло пълни шепи от сластния й лосион с дъх на фрезия, представял си бе как ще се почувства, когато тя най-сетне стисне пениса му в ръцете си. Оставяше нейната козметика по себе си с дни — постоянно и вълнуващо напомняне за нея. Открил бе, че моминското име на майка й е Марлин Таунзенд, а баща й е издател на малък местен вестник. С две думи, знаеше всичко възможно за Клои Джоана Ларсън.

А сега, притихнал насред хола, вдишваше мирисите на тялото й. Прокара пръсти по кушетката и докосна малките възглавнички по нея. Грабна захвърления на облегалката жакет, който бе носила тази вечер, опипа го, подуши го през тесните отвори на маската. Бавно тръгна към спалнята.

Внезапно папагалът Пийт запляска с крила откъм кухнята и в тишината на апартамента металните пръчки на клетката му звъннаха. Той се закова на място и се ослуша за шумове от спалнята. По лицето му под маската избиха капки пот. Дишането му се учести, гърдите му изсвистяха, но се овладя. Изненадата беше най-важният елемент в замисъла му и ако в този момент тя излезеше, всичко щеше да се провали. Нямаше да стане според предварителния план. Голямата стрелка на евтиния сив часовник в кухнята отброяваше шумно всяка секунда, а той стоеше все тъй вкаменен. Изтече цяла вечност, но апартаментът си остана тих.