Джилиан Хофман - Възмездие

Докосванията му я наелектризираха. Но тя събра сили, отдръпна се и отвори вратата. По дяволите, тази вечер трябва да му даде да разбере и дори либидото няма да й попречи.

— Лека нощ, Майкъл. Ще ти се обадя утре.

Все едно го фраснаха в корема. Или на друго място.

— Честита годишнина! — успя да издума, докато тя се шмугна във фоайето и стъклената врата се затвори с леко скърцане след нея.

Запъти се бавно към колата, държеше ключовете в ръката си. Лошо! Всичко обърка тази вечер. Лошо се получи. Седнал в колата, видя на прозореца на дневната Клои, която му даде знак с ръка, че всичко е наред горе. Но още изглеждаше сърдита. След това пердето се спусна и я скри. Той подпали беемвето и пое обратно към магистралата и Манхатън, питаше се какво да направи, за да я спечели отново. Може би утре да й изпрати цветя. Точно така. Червени рози с извинение и „Обичам те“. Това ще го извади от немилост и ще го върне в леглото й. С грохота на гръмотевиците и напиращата буря по петите си той излезе на магистралата Клиървю и остави след себе си Бейсайд.

През пролуките в храста клоунът жадно дебнеше как от беемвето се подават разкошните й крака. Дълги и бронзови с тен, вероятно придобит в някакъв луксозен солариум. Беше с къса и тясна, ах, колко тясна, черна пола и розова копринена блуза без ръкави, подчертаваща едрите й щръкнали гърди. През ръка беше преметнала черен жакет. Розовото очевидно беше любимият й цвят — за него също — и той беше много доволен, че го е избрала точно тази вечер. Ммм, ммм… розовата хубавица! По лицето му се разля усмивка и той си помисли, че може би тази нощ… защо не, точно тази нощ никак няма да е зле. Всъщност, нещата започваха да се подреждат много добре. Заглуши с ръка напиращият в него кикот.

Дългата й руса коса падаше като водопад от нежни къдрици чак до кръста и той усети сладкия й възбуждащ парфюм, особено силен във влажната нощ. Позна го веднага — любимия й „Шанел 5“. Пот рукна от врата му, гърбът и подмишниците му подгизнаха.

Бърборенето с нафуканото хлапе — гаджето й — нямаше край. Не изглеждаше особено щастлива. Бъра, бъра, бъра… Не знаят ли колко е часът? Време е да се прибира. Време е да си ляга в леглото. Пръстите му нетърпеливо барабаняха по черната найлонова торба. Неговата торба с фокусите.

Тя хлопна вратата. Гаджето също изскочи бързо от колата и затръшна своята. Куче залая нататък по улицата. Коленете на клоуна се подкосиха. Ами ако събудят някой любопитен съсед?

Никакъв съсед не се показа обаче, а хлапето я настигна на тротоара. Сграбчи ръката й и си размениха думи, които той не чу. После оня я целуна яко. Ръка за ръка стигнаха до входната врата. Високите й токчета изтракаха по цимента толкова близо до него, че ако протегнеше ръка, можеше да докосне глезена й. Отново се паникьоса. А ако хлапакът се качи при нея? Тогава всичко рухва. Та нали той си направи кефа миналата нощ — сега е негов ред!

Под козирката пред фоайето те се целунаха отново, но след това тя мина през вратата сама. Е, пич, тази вечер не ти се отвори парашутът! Клоунът се изкиска сподавено.

Гаджето си тръгна бавно с наведена глава, подрънквайки с ключовете на колата. Като примерно момче, преди да отпраши обратно с колата той изчака да светне в апартамента и тя да му махне от прозореца на хола.

Клоунът се ухили. Колко са старомодни. Възпитаният любовник я изпраща до прага и я целува за лека нощ. Никакви креватни сърбежи! Даже се забавя, докато се увери, че тя е на сигурно вкъщи и вътре не се е спотаил някой вампир. Да пукнеш от смях!

След пет минути лампата в спалнята се запали и освети храстите. Той се сви в ниското на плета. Климатикът над главата му се включи с бръмчене и капки кондензат закапаха през храстите във врата му. Видя сянката й да подскача по зеления гъстак над него успоредно с движенията й в стаята, после тя пусна щорите и светлината помръкна.

Изчака напълно неподвижен още двадесетина минути, докато изгаснат всички светлини. Гръмотевица изтрещя съвсем наблизо. Дъждът започна. Отначало леко, но той знаеше, че скоро ще се засили. Вятърът се разбесня и храстите се залюляха в странен танц под бледата светлина на уличните лампи. Бурята връхлиташе. Тя се бе прибрала у дома точно навреме.

Грабна торбата с фокусите, промъкна се край ъгъла на зданието и стигна под прозореца със счупената заключалка на нейния хол. Точно в един и трийсет и две след полунощ клоунът намести маската плътно до лицето си. Изправи се, избръска внезапно отеснелите си джинси, безшумно повдигна нагоре тъмното стъкло и се вмъкна вътре на сухо.