Джилиан Хофман - Възмездие

— Честита годишнина — усмихна й се нежно той с неговата бленуваща усмивка, кафявите му съблазнителни и топли очи засияха на светлината на свещите. Цигуларите, обикалящи масите, се приближиха като акули към мърша.

— Обичам те, скъпа.

Но не достатъчно, за да се ожениш за мен, помисли си тя, втренчена в сребристата опаковка с огромна бяла фльонга и изтръпнала при мисълта да отвори подаръка. От страх да не види какво няма вътре.

— Хайде, отвори го.

Той доля в чашите шампанско и усмивката му стана още по-самодоволна. Очевидно си мислеше, че с едно какво да е бижу и малко алкохол ще замаже гафа със закъснението си. Изобщо не подозираше как точно в този момент е толкова далеч от целта си, че щеше да му трябва карта и екипировка за оцеляване, за да се върне на изходната си позиция. А може би тя греши? Дали нарочно не го е сложил в голяма кутия, за да я заблуди?

Уви, не. Вътре на тънка златна верижка висеше медальон от две преплетени сърца, съединени с искрящ диамант. Прекрасен. Но не беше кръгъл и не беше за пръста й. Бясна на себе си, че се е залъгвала, тя преглътна бликналите сълзи. Преди да се усети, той скочи от мястото си и се озова зад нея, отметна дългата руса коса от раменете й и закопча верижката. Целуна я по тила, явно сбъркал сълзите й за знак на щастие. Или просто не ги беше видял. Прошепна в ухото й:

— Страшно ти отива!

После седна на стола си и поръча тирамису, което пристигна след пет минути, придружено от свещ и трима италиански певци. Цигуларите не закъсняха и скоро всички засвириха и запяха на италиански „Честита годишнина“. Колко съжаляваше, че не си остана в къщи.

Колата вече се движеше по магистралата на Лонг Айланд към Куинс, а Майкъл продължаваше да не забелязва нейното мълчание. Навън започна да припръсква и светкавици прорязаха небето. Клои наблюдаваше в страничното огледало как се смалява панорамата на Манхатън, докато накрая съвсем изчезна зад очертанията на Лефрак Сити и Рего Парк. След двегодишна връзка Майкъл знаеше какво иска тя и то не беше колие. Да върви по дяволите! Напрежението пред държавния изпит беше достатъчно голямо и този емоционален срив й беше точно толкова нужен, колкото и дупка в главата.

Приближаваха изхода от магистралата Клиървю за нейния квартал и тя най-сетне реши, че е по-добре обсъждането на общото им бъдеще или липсата на такова да почака, докато си вземе изпита. Последното, от което се нуждаеше сега, бяха сърдечни терзания заради пропаднала любов. По едно напрежение наведнъж. Все пак, надяваше се, леденото й мълчание в колата може да му подскаже нещо.

— Въпросът не е само в клетвените показания — продължаваше Майкъл, видимо недолавящ равнодушието й. — Ако трябва да тичам при съдията за всяка дреболия като рождени дати и номера на осигуровки, делото ще се затлачи с купища разрешения, които ще трябва да искам.

Той излезе на Северния булевард и спря пред светофара. В този час по улицата нямаше никакви коли. Едва тогава млъкна, усети, че тя не издава нито звук, и предпазливо погледна към Клои.

— Добре ли си? Не си проговорила, откакто излязохме от ресторанта. Да не се сърдиш още, задето закъснях? Нали ти се извиних. — Хвана здраво с две ръце коженото кормило и се стегна за предстоящата разправия, която буквално надвисваше във въздуха. Тонът му беше арогантен и отбранителен. — Знаеш как е в юридическите фирми. Не мога да изляза, когато си поискам, такива са правилата. Сделката зависеше от моето присъствие.

Тишината в колата стана направо оглушителна. Преди тя да успее да отвърне, той смени тона и темата. Протегна ръка и погали верижката на медальона около врата й.

— Поръчах го специално за теб. Харесва ли ти? — Гласът му премина в подканящ чувствен шепот.

Не, не, не. Не се хващай на тази въдица! Не и тази нощ. Отказвам да отговоря, Ваша чест, защото това може да бъде използвано срещу мен.

— Малко съм разсеяна. — Тя докосна тила си и сухо добави: — Прекрасен е.

В никакъв случай няма да му позволи да си помисли, че е някаква сантиментална кокошка, разстроила се, че не е получила очаквания годежен пръстен, за който е разтръбила на всичките си приятели и цялата си рода. Да бъде така добър да се задоволи с това, което му казва, и да си помисли няколко дни. Сигналът на светофара се смени и те потеглиха отново в пълно мълчание.

— Зная каква е причината. Зная и какво терзае мислите ти. — Той изпусна една пресилена въздишка, облегна се назад, удари силно с длани по кормилото. — Държавният изпит, нали? За бога, Клои, ти зубриш вече два месеца без прекъсване и аз показах разбиране! Не можеш да се оплачеш! Поисках само да излезем една вечер… Една-единствена вечер. Имах ужасно тежък ден, а през цялата вечер между нас тегне напрежение. Хайде, отпусни се! Разбери най-сетне, имам, наистина имам нужда от теб! — Беше раздразнен, че изобщо води подобен разговор и тя изпита желание отново да го скастри. — Повярвай ми, минал съм по тоя път — продължи. — Престани да се тревожиш за държавния изпит. Ти си най-добрата в групата, очертава ти се страхотна възможност за работа, ще се справиш!