Джилиан Хофман - Възмездие

Долу под гъстия плет, обикалящ сградата, не се долавяше и полъх от вятъра, а горещината под тежката клоунска маска, която бе надянал, беше тъй нетърпима, че кожата на лицето му сякаш се разтапяше. Смрадта на гнили листа и влажна пръст надделяваше над зелената свежест отгоре и той се стараеше да не диша през носа. Нещо дребно се стрелна край ухото му и той с усилие си наложи да не си представя какви гадини може да пълзят в този миг нагоре по ръкавите му и в тежките обувки. Опипа неспокойно през ръкавицата си назъбеното острие на ножа.

В пустия двор нямаше никакъв признак на живот. Освен шума на вятъра, лашкащ тежките клони на дъбовете, и непрекъснатото бръмчене на десетина, че и повече климатика, закрепени неблагонадеждно по прозорците над главата му, всичко беше спокойно. Гъстият жив плет заобикаляше почти цялата сграда и той знаеше, че никой не може да го види, дори от прозорците на апартамента точно над него. Килимът от бурени и гнили листа меко изхрущя под тежестта на тялото му, докато се измъкваше изпод храстите и си запробива бавно път към нейния прозорец.

Беше оставила щорите вдигнати. Отблясъците на уличните лампи се процеждаха през живия плет и хвърляха матови ивици в спалнята. Извън това всичко беше тъмно и неподвижно. Не беше оправила леглото си, а една от вратите на дрешника зееше отворена. Най-различни обувки — с високи токчета, сандали, гуменки — бяха разхвърляни по дъното му. Върху тоалетната масичка до телевизора беше наредена цяла колекция от плюшени мечета. Стъклените им очи святкаха, отразявайки на тънки снопчета към него кехлибарената светлина, струяща откъм улицата. Червените цифри на будилника показваха 12:33.

Погледът му знаеше точно къде да се насочи. Огледа бързо скрина и облиза пресъхналите си устни. В отвореното чекмедже бяха нахвърляни безразборно цветни сутиени и дантелени гащички.

Усети началото на ерекция и ръката му се плъзна под колана на джинсите. Очите му се насочиха към люлеещия се стол, върху който бе метнала бялата си дантелена нощница. Примижа и започна да се потрива по-енергично, спомняйки си сцената от миналата нощ. Твърдите и едри гърди се люлееха, докато тя се чукаше с приятеля си, облечена в същата бяла прозрачна нощница. Отмяташе назад глава в екстаз, разтваряше сочните си устни от удоволствие. Лошо, много лошо момиче, да оставя щорите отворени. Ръката му се задвижи още по-бързо. Представи си дългите й крака в найлонови чорапи до средата на бедрото и обувки с високи токчета от дрешника. А той, хванал здраво токчетата, повдига нагоре краката й, високо, после ги разтваря широко, докато тя крещи. Най-напред от страх, след това от наслада. Буйната й руса грива разпиляна по леглото и ръцете й здраво вързани за таблата. Елегантните дантелени гащички и русото валмо на слабините й разтворени щедро пред устните му. Ммм, ммм. Той изстена във въображението си и дъхът му излезе със съскане през тясната цепнатина на червените клоунски устни. Миг преди да се изпразни спря и отвори очи. Вратата на спалнята зееше отворена и се виждаше, че апартаментът е празен и тъмен. Отпусна се отново в скривалището си в храстите. По лицето му се стичаше пот и гумата на маската се впиваше плътно в кожата му. Отново прегърмя и той усети, че пенисът му бавно се свива в панталоните.

Тя трябваше да си е вкъщи още преди няколко часа. Всяка сряда се прибираше не по-късно от десет и четирийсет и пет. Точно тази вечер ли намери да закъснее! Прехапа устни, раничката, която сам си беше причинил преди час, се отвори отново и той усети соления вкус на кръвта в устата си. Едва се въздържа да не изкрещи.

Проклетата шибана кучка! Беше страшно разочарован. Толкова беше развълнуван, толкова възбуден, докато отброяваше минутите до връщането й. В десет и четирийсет и пет тя трябваше да мине само на метър от него, облечена в прилепналите до тялото й спортни дрехи. После над него щеше да светне, а той бавно щеше да се надигне до прозореца. Тя нарочно нямаше да спусне щорите и той щеше да я гледа. Да попива с очи как тя съблича потната фланелка и смъква стегнатите шорти надолу по голите си бедра. Щеше да гледа как се приготвя за леглото. Всъщност за него!

Хилеше се блажено в храстите като изгубил ума гимназист пред първата си среща. Докъде ще стигнем тази вечер, скъпа? До първа база? До втора ли? Или до финала? Но тези първи възбуждащи минути бяха отлетели и ето го след цели два часа — продължава да клечи в храстите като бездомник, а безброй невъобразими гадини пълзят по него и кой знае, може и да се плодят в ушите му. Омаята на чакането, която го бе подгрявала и бе подхранвала фантазията му, вече премина. Бавно разочарованието се превръщаше в яд, който растеше с всяка измината минута. Стисна зъби и изсъска — не, не е възбуден вече. Не е развълнуван. Вбесен е.