Джилиан Хофман - Възмездие

В съзнанието си тя започна да пищи, тялото й се мяташе в леглото.

— Сега, ако си послушно момиче, Клои, господин Клоуна добре ще те обслужи — просъска той.

Покатери се върху нея и я насилва до първите лъчи на слънцето.

Той си подсвиркваше, докато миеше кръвта от ножа в чистия бял умивалник на нейната баня. На едното крило на мивката в зелена порцеланова чаша бяха поставени техните четки за зъби, неговата и нейната, а на другото стоеше нейният лосион с аромат на фрезия. Водата се стичаше като червен ручей от острието към канала. Клоуна гледаше хипнотизиран въртенето на избледняващите кръгове в мивката, отначало светлочервени, после розови, накрая съвсем бистри.

Усещаше сила. Нощта мина много успешно и двамата наистина си прекараха чудесно. Дори и тя го призна. Е, по едно време, когато махна копринените гащички от червената й сладка уста, вместо да му благодари, кучката се разхленчи и взе да пищи. Това ужасно го ядоса. Но като заигра ножът отново, остави номерата. Даже замоли за още. После пак се разскимтя, а на него му беше писнало и се наложи отново да й запушва устата с гащичките.

Избърса ножа в хубавата ментовозелена кърпа за гости и внимателно го прибра в торбата при другите почистени играчки. Свали маската, изми старателно ръцете си, както бяха в ръкавиците, наплиска обилно със студена вода лицето и врата си и се избърса в кърпата. Одобри образа си в огледалото — стегнато и твърдо тяло. Изтърка набързо зъбите си с нейната четка и провери добре ли ги е почистил. После отново надяна маската и се върна в притихналата спалня.

Тя лежеше мирно на прогизналите от кръв чаршафи. Очите й — затворени като на ангел. Той нахлузи джинсите и тениската и си затананика, докато обуваше тежките си боти и пристягаше връзките им. Гащичките й все още бяха напъхани в устата, но тя не издаваше ни звук, ни стон. Странно, сега май му липсваха воплите й.

Духна догарящите свещи. Наведе се над лицето й и я целуна по бузата, като издаде устни през тесния процеп на маската и пусна език, за да вкуси още един път нейната мека, леко солена кожа.

— Чао, Бобче, скъпа моя. Моята хубава, хубава Клои. Беше голям кеф.

На чаршафа до нея се търкаляше скъсаният медальон. Той го взе и го пъхна в джоба си.

— За спомен от хубавото преживяване.

Изпрати й въздушна целувка и тихо затвори след себе си вратата на спалнята. Грабна от банята найлоновата торба и мина за последно през хола по коридора до кухнята. Забеляза върху конзолната масичка малка фигура от нефрит на трите мъдри маймуни, закриващи с лапи очи, уши и уста — Зло не виждам, Зло не чувам, Зло не казвам. Знаеше, че е подарък от баща й и майка й от неотдавнашната им екскурзия из Далечния Изток. Чувал бе легендата, че маймунките закриляли дома, който ги подслонявал. Но не и тази нощ , помисли си Клоуна и се засмя. До фигурката имаше снимка на щастливата Клои и нафукания й мухльо пред Емпайър Стейт Билдинг. Спря и прокара пръсти по нея, преди да запечата в мислите си картината на тази специална нощ.

Тихо като църковна мишка открехна прозореца на хола и скочи в гъстите храсти, все още мокри след отминалата проливна буря. Незабелязан от никого, Клоуна потъна в моравия полумрак, точно когато първите оранжеви проблясъци озариха небето и над пустите улици на Ню Йорк се спусна денят.

Мари Катрин Мърфи стоеше пред вратата на апартамент 1Б и знаеше със сигурност, че нещо не е наред. Вече беше девет без десет, тя самата закъсня, днес имаше упражнение за изпита по междущатско право, а Клои не отговаряше на звънеца. Макар че Клои типично закъсняваше и отчасти тъкмо заради това се разбираха толкова добре, тя поне винаги отваряше вратата. Често я посрещаше по пижама и с безброй извинения, с две големи чаши горещо кафе и кутия шоколадови бисквити. От три години се редуваха с колите си до университета „Сейнт Джон“ и Мари не си спомняше един случай Клои да не я е дочакала, независимо колко е закъсняла.

Възрастна жена й бе отворила външния вход и от пет минути Мари звънеше на вратата на Клои. Знаеше, че е излизала с Майкъл предната вечер, затова най-напред реши, че той е останал през нощта и двамата са се успали.

При тази мисъл дръпна ръка от звънеца, притеснена Майкъл да не й отвори по долни гащи. С кафе или без кафе, Мари определено нямаше желание да вижда тая гледка. Но след още пет минути, без никой да отговори на звънеца, Мари се разтревожи. Опита се да надникне през отвора за писма във вратата, но той беше запушен с нещо отвътре.